— А кухнята — запита Бил Руфъс.
— На този въпрос ще се спрем по-късно, ако не възразявате — отвърна О’Донъл. — Има ли нещо неясно от медицинска гледна точка? — Той се огледа и видя, че хората поклащат глави. — Добре тогава. Нека чуем патологията… Моля, доктор Пирсън.
До този момент в залата се чуваха най-различни шумове — скърцане и преместване на столове, тихи разговори. Сега всичко това стихна и погледите на лекарите любопитно се насочиха към ъгъла на голямата маса, където се беше разположил Пирсън. От влизането си той не беше проговорил нито дума, а очите му бяха заковани в масата пред него. Отсъствието на вечно димящата му пура беше очебийно — сякаш там стоеше позната стока без етикет. Не помръдна, дори и след като чу името си.
О’Донъл изчака няколко секунди, след което понечи да повтори поканата си. Но точно тогава Пирсън се раздвижи. Столът му отхвръкна назад и старият патолог бавно се изправи.
Очите му бавно обходиха аудиторията, после се спряха върху О’Донъл.
— Тази епидемия е нещо нелепо. Нямаше да се случи, ако патологията навреме беше взела хигиенните мерки, които се очакваха от нея. За тази небрежност цялата отговорност пада върху моето отделение … лично върху мен, като негов ръководител.
Настъпи мъртва тишина. Сякаш се твореше нова страница от историята на болницата. Тази зала познаваше много случаи, в които Джо Пирсън остро бе осъждал грешките на колегите си. А ето че дойде време да обвинява сам себе си!
В един момент О’Донъл понечи да се намеси, но после реши да мълчи. Пирсън отново погледна към него и бавно продължи:
— Веднъж установили къде е вината за това, което се случи, трябва да се опитаме да ограничим последиците. — Погледът му се премести върху Томасели: — Администраторът, завеждащите отделения и аз съставихме план за незабавно действие. Ще ви го изложа накратко.
Пирсън отново млъкна. Когато продължи, гласът му беше значително по-укрепнал. Сякаш изведнъж отхвърли тежестта на десетки години от плещите си, помисли си О’Донъл. И заприлича на човека, който е бил много отдавна — млад, съвестен, компетентен специалист. Сарказмът, напиращата злоба, които всички присъствуващи, много добре познаваха, бяха изместени от авторитета, познанието и честността на човек, говорещ с равни на него хора.
Най-неотложната ни задача е да локализираме източника на заразата — продължи Пирсън. — Цели шест месеца не сме изследвали кухненските работници, ето защо ще бъде логично да подозираме, че именно храната е разпространител на тази зараза. А това налага незабавно изследване на всички работници в кухнята, което трябва да приключи още преди да бъде поднесена вечерята.
Той измъкна от джоба на износената си вълнена жилетка голям часовник и го постави на масата.
— Сега е два и четвърт. Това означава, че разполагаме точно с два часа и 45 минути. През това време всеки служител, който по някакъв начин участвува в подготовката и сервирането на храната, трябва да бъде щателно прегледан. За целта вече сме осигурили помощ и от външни клиники. Доколкото зная, всички интернисти са били уведомени още преди заседанието. — Той се огледа и видя, че хората кимат с глава. — Веднага след като свършим, доктор Колман — той посочи младия лекар до себе си — ще съобщи мястото, на което ще работи всеки един от вас.
Пирсън махна с ръка по посока на главната диетоложка и продължи:
— Мисис Строфън ще събере хората си и ще ги изпраща в поликлиниката на групи от по дванадесет човека. За времето, с което разполагаме, трябва да бъдат прегледани деветдесет и пет човека.
— Между другото, когато правите прегледите, помнете, че носителят на тифусния вирус може би няма нито един от симптомите, за които доктор Чандлър говори преди малко. Това, което трябва да търсите, е очебийна липса на лична хигиена. Ако някой ви се стори съмнителен, незабавни го изолирайте.
Пирсън млъкна и се замисли. До този момент беше говорил, без да ползува каквито и да било бележки. След няколко секунди продължи по същия начин:
— Разбира се, всички знаем, че прегледите едва ли ще ни изяснят всичко. Ако имаме късмет, ще открием нашия човек. Но много по-вероятно е това да не стане. Така че основната работа ще падне върху лабораториите. И то веднага след приключване на прегледите. Всички прегледани трябва да донесат в болницата проба от изпражненията си не по-късно от утре сутринта. — На лицето му се появи нещо като усмивка: — Запекът няма да се приема за извинителна причина, а ако някой бъде готов с пробата си още днес, ще я приемем с благодарности! Лабораториите са оборудвани и готови да приемат всички проби. Естествено, изследванията на толкова хора ще ни отнемат известно време — два или три дни — заключи старият патолог.