— Да — мрачно отвърна О’Донъл. — Ще бъда.
Напрежението в лабораторията беше така голямо, както и умората на тримата работещи в нея мъже.
Доктор Джоузеф Пирсън като че ли беше на прага на пълното физическо изтощение. Очите му бяха зачервени, а преумората личеше във всяко от бавните му движения. През изтеклите четири дни и три нощи той изобщо не беше напускал болницата. Спеше по два-три часа на едно походно легло в кабинета си. Два дни вече не се беше бръснал, дрехите му бяха невъобразимо измачкани, а косата — отдавна несресвана. Беше изчезнал само за няколко часа през втория ден на епидемията. Никой не знаеше къде е и Дейвид Колман на-празно се бе опитал да го открие с помощта на администратора и Кент О’Донъл. Но Пирсън изведнъж се появи отново и се залови за работа, без да дава каквито и да било обяснения.
Сега старият патолог запита:
— Колко отхвърлихме?
— Осемдесет и девет — погледна в списъка Колман. — Пет са в нагревателя, ще бъдат готови за обработка утре сутринта.
Макар и да изглеждаше no-свеж от Пирсън и външният му вид да не беше толкова неугледен, Дейвид Колман едва се държеше на крака. За разлика от Пирсън той всяка нощ се прибираше у дома си. Излизаше от лабораторията късно след полунощ и се връщаше около шест сутринта.
Но колкото и рано да пристигаше, само веднъж успя да изпревари Джон Алегзандър, и то с броени минути. В останалите случаи неизменно заварваше младия лаборант вече навел глава над пробите, работещ с прецизните и пестеливи движения на добре смазана машина. Писмените му заключения бяха изрядни — чисти, подредени, написани с равен и четлив почерк. От началото на кампанията никой не му беше давал някакви допълнителни указания. Не бяха необходими — Алегзандър беше толкова компетентен, че дори Пирсън одобрително кимна при вида на една от завършените му проби и го остави да работи напълно самостоятелно.
Сега Пирсън се обърна едновременно и към двамата:
— Какви са цифрите ви за допълнителните проби?
Алегзандър погледна бележките си и каза:
— Четиридесет и две от вече завършените осемдесет и девет проби са отделени за допълнителни изследвания. Посявка е извършена на двеста и осемдесет субкултури.
Пирсън пресметна наум, след което гласно обобщи крайния резултат:
— Това означава, че заедно с утрешните остават още сто и десет посевки.
Колман погледна Алегзандър и се запита дали стръвният начин, по който се нахвърляше на работата, не беше само опит да прогони от ума си всичко преживяно през последните дни. От смъртта на детето му бяха изминали точно четири денонощия. За това време се беше преборил с шока и отчаянието, но Колман подозираше, че чувствата му всеки момент можеха отново да избият над маската, която бе успял да си наложи. Внезапното му решение да продължи медицинското си образование положително се дължеше на тези емоции. Младият лекар не го закачаше, но вече беше решил да поговори с него веднага след кампанията. Искаше да му даде някои съвети, да му обясни неща, които бе научил от собствен опит. Както младежът сам беше казал, следването му съвсем нямаше да е лесно. Особено от финансова гледна точка. Никак не е лесно да се откажеш от една сравнително добре платена работа и отново да се превърнеш в безпаричен студент. Колман искаше да го предупреди за някои несполуки, които сам бе преживял.
Карл Банистър, четвъртият член на екипа, беше временно извън строя. През изминалите дни и нощи старши лаборантът бе работил без никаква почивка. Сам се оправяше с всички странични изследвания, а когато за миг останеше свободен, веднага се заемаше да помага на останалите. Но тази сутрин беше вече толкова изтощен, че едва говореше. Ето защо, без да се допитва до Пирсън, Дейвид Колман му нареди да си отиде вкъщи. Банистър тръгна веднага, без да се опита да спори.
Днес, четири дни след началото, вече имаха пълен комплект екскрементални проби. Окончателната им обработка щеше да приключи след още 24 часа. В момента всичките 280 субкултури, за които беше споменал Алегзандър, бяха заложени за посявка в лабораторните термостати. И макар че бяха приключили напълно с основната маса пациенти, все още не бяха открили нищо. Носителят на острозаразните тифозни бактерии, когото така упорито бяха търсили денонощно, си оставаше все така тайнствен и неизвестен.
Телефонът иззвъня и намиращият се най-близо Пирсън вдигна слушалката.
— Да? — изслуша някаква реплика, после нервно отвърна: — Не, още нищо. Ще ви се обадя, веднага щом открием нещо.
Джон Алегзандър грохна изведнъж. Приключи с попълването на поредния формуляр, отпусна се на дървения стол с висока облегалка и притвори очи.