— Виж какво, Кент. — Гласът на Пирсън отново прозвуча примирително. — Напоследък съм затънал до уши. Не можеш да си представиш колко много работа имам!
— Представям си, Джо — О’Донъл се надяваше да чуе точно това. — Не само аз, всички виждаме, че работата е прекалено много за един човек. — Понечи да добави „на твоята възраст“, но навреме се спря. Вместо това каза: — Какво ще кажеш за някои подкрепления?
Реакцията на Пирсън беше мигновена:
— Помощ ли ми предлагаш? Та кой месеци наред настоява за още лаборанти? Трябват ми най-малко трима, но вие ми отпускате един! А машинописка, а стенограф? Имам заключения, които седмици наред чакат да бъдат преписани! Аз ли да седна на машината? — Старият лекар вече крещеше: — Знаеш ли колко неща могат да се оправят, ако администрацията поне малко се размърда? Тогава отново можем да говорим за следоперативните заключения! Господи! Дочаках да го чуя! Трябвала ми помощ!
О’Донъл търпеливо изчакваше.
— Свърши ли, Джо?
— М-даа… — Пирсън изглеждаше засрамен от избухването си.
— Нямах предвид помощен персонал — започна със спокоен тон главният хирург. — Като казах помощ, имах предвид още един патолог, който да ти помага в работата, да модернизира някои неща.
Като чу думата модернизация, Пирсън веднага настръхна:
— Виж какво…
Но О’Донъл го прекъсна:
— Аз те изслушах, Джо. Моля те сега и ти да ме изслушаш. — Изчака за момент, после продължи: — Мисля, че имаш нужда от някой способен младеж, който да поеме част от работата, да те облекчи.
— Няма нужда от втори патолог — отсече той яростно и категорично.
— Защо, Джо?
— Защото долу няма достатъчно работа за двама квалифицирани специалисти. Мога и без чужда помощ да се оправям с цялата работа. Още повече, че в отделението имам и един специализант…
О’Донъл говореше тихо, но в гласа му се долавяше упоритост:
— Специализантите са при нас на стаж, Джо. За определено време. Вярно е, че поемат част от работата. Но не и отговорността. Именно тук се нуждаеш от помощ!
— Остави ме сам да преценя това! Дай ми няколко дни и всички закъснели заключения ще бъдат на бюрото ти!
Беше ясно, че Джо Пирсън няма намерение да отстъпи. Макар и да я очакваше, О’Донъл остана леко изненадан от неотстъпчивостта му. Интересно дали тя се дължеше на нежеланието на стария да се раздели с неограничената си власт в отделението, или пък той просто си пазеше хляба — един Млад и енергичен човек можеше лесно да го засенчи. Всъщност О’Донъл никога не беше мислил за отстраняването на Пирсън. Беше убеден, че не ще намери заместник, който да притежава огромния му опит и почти енциклопедичните му познания в областта на патологоанатомията. Искаше да подсили отделението, а чрез него — и цялата организация на труда в болницата. Май ще е по-добре отново да му го обясни:
— Джо, не става въпрос за никаква генерална промяна Никой не иска такова нещо. Ти все така ще продължиш да ръководиш…
— Щом ще ръководя, остави ме да го правя както намеря за добре! — върна му го Пирсън.
О’Донъл усети, че търпението му се изчерпва, и реши да прекрати разговора. И без това достатъчно го беше притиснал. Ще изчака някой и друг ден, после отново ще повдигне въпроса. Не му се искаше да стават скандали и по този повод.
— На твое място бих си помислил — посъветва го той.
— Няма какво да се мисли! — Пирсън кимна и тръгна към вратата.
Ето, това е, въздъхна О’Донъл. Оръдията са заредени и генералното сражение е неизбежно. Известно време остана неподвижен на мястото си, замислен за предстоящите маневри в голямата битка.
5
Бюфетът в „Три общини“ беше място за срещи на болничния персонал. Естествено, то беше и мястото, откъдето тръгваха всевъзможни слухове и коментари на всички по-важни събития — повишения, скандали, уволнения и назначения… Тук всичко се знаеше далеч преди официалното му обявяване.
Лекарите често използуваха бюфета за набързо свикани съвещания, тук търсеха консултациите на онези свои колеги, които почти не виждаха из коридорите на болницата. Нерядко на масите се обсъждаха важни проблеми и опитните специалисти даваха научно мотивирани съвети на по-младите си колеги. Съвети, за които на друго място биха получили тлъст хонорар. А пък пациентите изобщо не подозираха причините за внезапно променения курс на лечение и последвалото бързо възстановяване.