— Откъде знаеш?
— Ами… Ние си разменихме по едно писмо.
— Не е ли малко странно всичко това, Хари? — запита Руфъс.
— Може би съм избързал, но когато получих това — Томасели посочи хартията, която вече беше в ръцете на Люси Грейнджър, — аз реших да пиша на доктор Колман. Нищо определено, разбира се. Просто исках да установя контакт… да извърша нещо като предварително проучване — Той се обърна към О’Донъл — Това стана веднага след разговора, който водихме преди около две седмици. Спомняш си, нали, Кент?
— Да, спомням си — О’Донъл би желал да бъде предварително информиран, макар че в длъжността си на главен администратор Томасели имаше правото да кореспондира с когото си иска. В случая нямаше нищо нередно, тъй като Хари не беше се ангажирал с името на болницата, а беше писал от свое име. Възможно е ходът да се окаже сполучлив.
— И казваш, че той проявява интерес? — запита О’Донъл.
— Да. Пожела да дойде и да разгледа. Щях да те уведомя, ако днес не се бяхме събрали да разглеждаме този въпрос.
Листът беше в ръцете на Дорнбъргър. Той го почука с показалеца си и запита:
— Какво трябва да направя във връзка с това? О’Донъл потърси одобрение в погледите на останалите, после каза:
— Мисля, че трябва да остане у теб, Чарли. Предлагам да го покажеш на Джо Пирсън.
7
В малкото помещение, непосредствено до залата за аутопсии, специализантът Роджър Макнийл привършваше подготовката си за предстоящото цялостно изследване. Всъщност то можеше да започне веднага след появата на доктор Джоузеф Пирсън.
В „Три общини“, както и в повечето големи болници, цялостно изследване наричаха втория и заключителен етап на всяка аутопсия. Преди половин час санитарят Джордж Рин беше донесъл органите, извадени по време на последните три аутопсии през седмицата. Два пълни комплекта чакаха реда си в белите емайлирани кофи, а зад тях блещукаха стъклениците с потопените във формалин мозъци. Третият комплект беше поставен в широкия вграден умивалник и над него се лееше силна водна струя. Тя трябваше да отстрани остатъците от формалина, както и поне част от отблъскващата миризма.
Макнийл огледа всичко още веднъж, защото добре знаеше как реагира Пирсън и на най-малката нередност. Каменната маса блестеше от чистота, но само няколко минути след началото на дисекцията цялото помещение щеше да заприлича на касапница. За разлика от някои други болници патологоанатомичното отделение на „Три общини“ отстоеше на светлинни години разстояние от последните достижения в областта на специализираното оборудване. Херметизиращи съдове, снабдени с апарати за дълбоко замразяване, климатични инсталации — всички тези неща са една непостижима мечта, горчиво си помисли Макнийл, бърчейки нос от все по-осезаемата миризма.
Отвън се чуха познатите провлечени стъпки и на вратата се появи Пирсън, обгърнат от неизбежния облак тютюнев дим.
— Няма време за губене! — Както винаги старият не си правеше труд да поздравява. — Седмица и половина, откак си имах оная разправия с О’Донъл, и още не можем да наваксаме! — Пурата му нервно подскачаше нагоре-надолу. — Като свършим с това, ще почнем да ровим бумагите — всички следоперативни заключения трябва да се изчистят! — Докато говореше, беше успял да навлече престилката и ръкавиците от черна губа.
— Давай първия случай! — седна до масата старият патолог. Макнийл се настани насреща му и сведе поглед към купчината документи.
— Жена, петдесет и пет годишна. Причина за смъртта — карцином на гърдата.
— Дай да видя — пресегна се Пирсън. Понякога се задоволяваше да слуша кротко описанията на специализанта, а понякога внезапно решаваше, че трябва да прочете всичко със собствените си очи. Това беше само една от многобройните чудатости на стария патолог.
— Хм. — Той остави документите и спря шуртящата струя. После бръкна в емайлираната кофа, извади сърцето и разтвори двете му предварително срязани половини.
— Ти ли си го рязал?
Специализантът поклати глава.
— Така си и помислих. — Пирсън внимателно разглеждаше половинките. — Значи, Седънс?
Макнийл неохотно кимна. И той беше забелязал нескопосаното отваряне.
— Оставил е знака на Зоро! — ухили се Пирсън. — Като че ли се е дуелирал с него! А къде между впрочем е самият Седънс?
— Отиде в операционната. Някаква операция, която непременно искал да наблюдава…
— Предай му, че щом един специализант е изпратен на работа в патологията, неговото място е тук и никъде другаде! Особено когато предстои цялостно изследване! Хайде да почваме.