— Разбира се, докторе. — Банистър беше необичайно бърз, когато трябваше да потвърди чуждо мнение.
Пирсън приключи с дробовете и ръката му отново потъна в кофата. Не се знаеше какво ще измъкне — този ритуал малко приличаше на лотария. Извади стомаха. Показа един разкрит сектор на Макнийл и изръмжа:
— Това тук виждаш ли го?
— Да, запознат съм — кимна младият лекар. — Описано е.
— Добре… — Пирсън махна по посока на бележника му и продължи да диктува: Пептична язва, разположена малко над пилорния пръстен на дванадесетопръстника.
Джон Алегзандър се измести, за да вижда по-добре Пирсън забеляза това и плъзна стомаха към него.
— Интересува ли те дисекцията, Джон?
— Винаги съм проявявал интерес към анатомията, докторе — почтително отвърна младежът.
— И към лабораторната работа, предполагам. — Макнийл усети задоволството в гласа на стария лекар. Патологоанатомията беше голямата му любов.
— Да, сър.
— Такаа… Това тук са органите на една 55-годишна жена. — Пирсън отгърна историята, на заболяването пред себе си, а Алегзандър внимателно то следеше. — Интересен случай… вдовица, починала от рак на гърлата. Цели две години преди смъртта децата и са виждали, че нещо не е наред, но не са успели да я убедят да се прегледа. Изглежда, не е вярвала на лекарите…
— Някои хора са така и не знам дали не са прави — захили се Банистър, но веднага се сви, срещнал погледа на стария патолог.
— Недей да остроумничиш! Това, което казвам на Джон, и за теб няма да е излишно. — Всеки друг на мястото на Банистър би се засегнал от жлъчта в гласа на стария, но лаборантът не му обърна никакво внимание, дори се усмихна.
— Какво е станало после, докторе? — запита Алегзандър.
— Тук пише, че преди две години дъщерята забелязала слузоотделяне от гърдата на майката. Година и два месеца преди постъпването й в болницата на същото място се появило кръвотечение. Никакви други отклонения в здравето. — Пирсън обърна страницата и тъжно се усмихна: — Ходила при някакъв знахар, но, изглежда, късметът й не проработил. В болницата я довели едва след първия припадък.
— Твърде късно, предполагам.
„Това не е любезност, помисли си Макнийл. Момчето наистина се интересува.“
— Да — отвърна Пирсън. — Ако още в началото беше отишла при лекар, щяха да й направят радикална мамектомия — това е цялостно изрязване на гърдата.
— Да, сър, зная.
— И сигурно още щеше да е жива. — Пирсън хвърли стомаха в дупката.
Алегзандър изглеждаше неудовлетворен. След кратко колебание попита:
— Не казахте ли преди малко, че има язва на хранопровода, докторе?
„Добре, момче“ — мислено реагира Макнийл.
Пирсън незабавно оцени интереса на новия лаборант и се обърна към Банистър:
— Гледай и слушай, Карл! Това момче си държи ушите добре отворени. Ако не внимаваш, лесно ще ти вземе хляба!
Банистър отново се усмихна, но личеше, че не му стана много приятно. Думите на Пирсън лесно можеха да се сбъднат.
— Е, Джон — Пирсън вече беше в стихията си, — може и да е страдала от нея, а може и да не е…
— Искате да кажете, че може и да не е подозирала съществуването й?
Макнийл реши, че е време да се включи в разговора.
— През целия си живот хората носят у себе си учудващо голям брой болести, за които изобщо не подозират. Извън онази — единствената и фаталната, която причинява смъртта. Тук често ще се натъквате на този куриозен факт.
— Напълно вярно — кимна Пирсън — Знаеш ли, Джон, човешкото тяло е истински забележително с онзи куп болести, който крие у себе си, и въпреки това продължава да живее… а не с онази единствена болест, която го убива — Млъкна за момент, после без всякакъв преход запита: — Женен ли си?
— Да, сър.
— Тук ли е съпругата ти?
— Още не. Ще пристигне идущата седмица. Първо трябва да намеря подходящо жилище.
Макнийл си спомни, че Алегзандър беше изпратил молбата си от някъде другаде. Чикаго или нещо подобно.
Младежът се поколеба, след което продължи:
— Има нещо, за което бих искал да ви помоля, доктор Пирсън.
Старият лекар веднага стана неспокоен:
— Какво е то?
— Жена ми е бременна, докторе. А тук никого не познавам… — Алегзандър направи нова пауза, след което тихо добави: — Това дете е много важно за нас. Вече изгубихме едно, знаете… Един месец след раждането.
— Разбирам. — Пирсън беше прекъснал работата си и внимателно слушаше.
— Докторе, дали не бихте могли да ми препоръчате някой добър акушер?