— Това е най-лесното — отвърна с нескрито облекчение старият. — Доктор Дорнбъргър е точно този, който ти трябва. Приема тук, в болницата. Искаш ли да му се обадя?
— Ако това не ви затруднява. Пирсън погледна към Банистър:
— Провери дали е тук.
Лаборантът вдигна телефона и поиска номера на родилното. След секунда подаде слушалката на Пирсън:
— Тук е.
Старият вдигна ръцете си с мокрите гумени ръкавици и ядно изръмжа:
— Дръж я де, дръж я!
Банистър приближи слушалката до ухото му.
— Ти ли си, Чарли? — изкрещя в мембраната старият лекар — Имам един пациент за теб!
Три етажа по-горе доктор Чарлс Дорнбъргър се усмихна и отдалечи слушалката от ухото си:
— Какво може да помогне един акушер на твоите пациенти? — шеговито запита той, а после си помисли, че това обаждане идва точно навреме. Тъкмо се чудеше как да съобщи на Пирсън решението на вчерашното заседание, свикано по настояване на О’Донъл.
В патологията Пирсън предъвка пурата и я премести в ъгъла на устата си. Винаги му беше приятно да размени по някоя дума с Дорнбъргър:
— Не става въпрос за мъртвец, стари глупако! Жив, съвсем жив пациент — съпругата на един от моите лаборанти, мисис Джон Алегзандър. Нови са, не познават никого тук.
Дорнбъргър издърпа чекмеджето пред себе си и извади един празен картон. Притисна слушалката до лявото си рамо и написа с красивия си равен почерк: „Алегзандър, мисис Джон“. В отлично организираната му работа завеждането на картон за всяка пациентка беше железен закон.
— Готово, записах си — каза в слушалката той. — С удоволствие ще я приема, нека само ми се обадят предварително.
— Добре. Това ще стане някъде през следващата седмица, защото мисис Алегзандър още не е пристигнала. — Пирсън се усмихна на Джон, после отново се разкрещя в слушалката: — Ако искат близнаци, ще трябва да им ги осигуриш, Чарли! — Изслуша с усмивка отговора на Дорнбъргър, после изведнъж се сети: — Хей! И още нещо! Да не вземеш да им пратиш някоя от фантастичните си сметки! Не искам утре момчето да почне да се моли за увеличение на заплатата, за да може да ти плати!
— Бъди спокоен — усмихна се Дорнбъргър, а в картона отбеляза: „болничен служител“. Това означаваше, че всички прегледи на тази пациентка щяха да бъдат безплатни. После добави:
— Джо, има нещо, за което бих искал да поговорим. Кога мога да дойда да те видя?
— Днес няма да мога, Чарли — отвърна Пирсън. — Затрупан съм. Какво ще кажеш за утре?
Дорнбъргър погледна календара си.
— Утре пък аз съм блокиран. Хайде да остане за вдругиден. Около десет ще дойда в кабинета ти.
— Добре — съгласи се Пирсън, после любопитно добави: — Щом не искаш да говорим още сега…
— Не, Джо. По-добре да се видим.
— Е, хубаво тогава. Ще се видим, Чарли, довиждане. — Пирсън махна нетърпеливо към Банистър, който затвори телефона, и се обърна към Алегзандър:
— Всичко е наред. Съпругата ти ще бъде приета в болницата в момента, в който има нужда от това. Като наш служи-тел можеш да разчиташ най-малко на 20-процентно намаление от тарифата за прегледи.
Алегзандър разцъфна в радостна усмивка, а Макнийл си помисли: „Радвай се, момче, радвай се! Хвана стария в настроение. Но бъди сигурен, че ще има и други настроения, а тях с положителност няма да харесаш!“
— Само за момент — усмихна се Дорнбъргър на влязлата в кабинета му сестра. Приключи разговора с Джо Пирсън и посочи на момичето стола срещу бюрото си.
— Благодаря, докторе. — Вивиан Лобъртън беше донесла поискания от Дорнбъргър болничен картон. Обикновено лекарите не получаваха услуги от подобен род — те сами си търсеха интересуващите ги документи. Но Дорнбъргър беше друго — той беше любимецът на всички сестри в болницата и те с удоволствие му правеха дребни услуги.
— Стига да мога, обичам да върша нещата спокойно и едно по едно — каза той, докато вписваше оскъдните данни, които му съобщи Пирсън. По-късно, когато сам прегледаше пациентката, щеше да изтрие тези бележки, а на тяхно място, вече с мастило, щеше да нанесе окончателните данни.
Без да вдига глава от бележките си, той попита:
— Вие сте нова при нас, нали?
— Да, докторе — отвърна Вивиан. — Стажувам четвърти месец.
Приятен глас, хубавичко личице, отбеляза възрастният лекар. Дали вече е успяла да спи с някой от младите лекари? Или от неговите университетски години насам нещата се бяха променили? Понякога му се струваше, че сегашните млади лекари — специализанти и стажанти — стават все по-консервативни в това отношение. Жалко, ако е така. Изпускат много неща, които едва ли ще наваксат по-нататък.
— Разговарях с доктор Пирсън, нашия патолог. Предполагам, че вече сте го виждали.