— Наистина ли мислиш, че човечеството се е изродило чак толкова, Юстас? — Въпросът беше зададен от Амилия Браун и О’Донъл успя да види усмивката й. „Знае, че Суейн харесва всичко това“ — помисли той.
— Вървим към деградация — отвърна й старият човек. — Поне Западът върви натам. Спасяваме инвалидите, хилавите и болните. Обременяваме обществото с допълнителния товар на непроизводителни, негодни да създадат каквото и да било индивиди, превръщаме собствения им живот в низ от непрекъснати страдания! Можете ли да ми кажете за какво служат различните там санаториуми и домове за неизлечимо болни? Това, което твърдя, е абсолютна истина — днес медицината запазва хора, на които милостиво трябва да се позволи да умрат. Но не — ние им помагаме да живеят, позволяваме им да се размножават, прехвърляме тяхната безполезност върху децата им и върху децата на децата им!
— Връзката между болест и наследственост далеч не е доказана — припомни му О’Донъл.
— Силата не означава само едно здраво тяло — възрази Суейн — Тя е и дух, ум… Не наследяват ли децата умствените и духовните качества на родителите си? Заедно с всичките им слабости и несъвършенства?
— Невинаги — Разговорът вече се водеше изключително между О’Донъл и стария богаташ. Останалите внимателно слушаха.
— Но в повечето случаи, нали?
— Има известни факти, които подкрепят вашата теза-призна с усмивка лекарят.
— И затова страната ни е пълна с психиатрични болници — продължи старият — Болници, чиито пациенти непрекъснато се увеличават.
— Но това може да се дължи на факта, че обръщаме все по-голямо внимание на психическото здраве!
— А може да се дължи и на това, че отглеждаме слабите. Слабите! — Последната си дума той почти изкрещя, след което се разкашля.
„Я по-полека — каза си О’Донъл, прибавяйки още една към първоначалните си диагнози, — вероятно наличие на хипертония.“
— Не се опитвайте да ме щадите, младежо с медицински познания! — безпогрешно отгатна мислите му Юстас Суейн. Отпи глътка коняк и ожесточено добави: — Мога да оборя всичките ви аргументи без всякакво усилие!
О’Донъл реши да продължи, но в по-умерен тон:
— Мисля, че има нещо, което пропускате, мистър Суейн. Казахте, че болестите са регулаторите на природата. Но повечето от тях не са ни дадени от нея. Те са резултат на човешкото развитие, на човешката среда, която им е създала благоприятни условия за развитие. Липса на хигиена, немотия, отровен въздух — това не са творения на Природата. Те идват от човека.
— Те са част от еволюцията, а еволюцията е част от природата! Като цялост всичко спомага, за да се поддържа равновесието.
„Не се дава лесно старият разбойник“ — с възхищение си помисли О’Донъл. Но веднага откри слабото място на доводите му:
— Тогава и медицината трябва да бъде част от процеса по поддържане на равновесието.
— Как ще докажете това? — запита Суейн.
— Много просто — медицината е част от еволюцията! — Въпреки добрите си намерения О’Донъл усети как се разгорещява. — Всяка извършена от ръката на човека промяна в околната среда поставя нови проблеми пред медицината. И ние никога не можем да ги разрешим изцяло, винаги сме крачка назад. Колкото и бързо да се справяме с даден проблем, зад ъгъла вече ни чака друг — непознат и сложен.
— Но това са проблеми на медицината, а не на природата! — Очите на Суейн ядно заблестяха. — Ако бяха оставили природата на мира, тези проблеми щяха да са решени още преди да възникнат! Чрез естествения подбор — както е било в продължение на десетки хиляди години!
— Грешите и ще ви кажа защо! — О’Донъл вече не се грижеше за впечатлението, което ще остави у събеседника си. Усещаше само, че трябва да говори, да изясни мисълта си. Колкото заради другите, толкова и заради самия себе си.
— За медицината винаги е съществувал и ще съществува само един проблем — проблемът за оцеляването на човешкия индивид! — За момент замълча, после тихо добави: — А оцеляването е най-старият закон на природата!
— Браво! — импулсивно плесна с ръце Амилия Браун.
Но О’Донъл не беше свършил:
— Ето защо се борим с паралича, мистър Суейн. И с холерата, и с чумата, и с коремния тиф, и със сифилиса. Ето защо продължаваме да търсим средства срещу рака, туберкулозата и всички останали болести. Ето защо издигаме санаториуми и домове за неизлечимо болни. И се борим за живота на всеки. Вършим това в името на една-единствена цел — оцеляването. Това именно е целта на медицината. Друга поне аз не познавам!