— Между другото, Кент, Дениз живее разделена с мъжа си, но не е разведена. Мисля, че там има някакъв проблем, макар че никога не сме говорили. Има две деца, които учат в колеж. Тридесет и девет годишна.
— Защо му обясняваш всичко това? — учуди се Ордън Браун.
— Защото иска да го знае — усмихна се Амилия и докосна ръката на съпруга си. — Никога няма да можеш да се поставиш на мястото на една жена, скъпи. Дори и да те оперират!
Как ли е усетила, запита се О’Донъл, загледан в светлините на отдалечаващата се кола. Може би е дочула част от думите, които той и Дениз си размениха на сбогуване. На неговото учтиво пожелание да се видят отново тя беше отвърнала:
— Живея в Ню Йорк заедно с децата си. Защо не ми се обадите, когато дойдете там?
Дали пък да не приеме поканата? И без това през следващия месец в Ню Йорк щеше да се състои някакъв конгрес на хирурзите…
После си спомни, че доскоро нямаше намерение да присъствува на този конгрес. Помисли за Люси и се почувствува странно нелоялен към нея. Стана му неприятно.
— Добър вечер, доктор О’Донъл. — Познатият глас го спря на крачка от остъклената врата. Огледа се и срещна усмивката на един or практикантите в болницата, Седънс. До него стоеше красива брюнетка със смътно познато лице. „Някоя от сестрите“ — помисли си той, докато усмихнато им кимаше.
Изглеждаше разтревожен — каза Вивиан.
— Едва ли — отвърна Майк, който продължаваше да се усмихва. — Когато човек постигне това, което е постигнал О’Донъл, повечето от неприятностите са вече зад гърба му.
Театърът беше свършил и двамата бавно се прибираха към „Три общини“. Представлението беше добро — един пищен и шумен мюзикъл, който повдигна настроението им. Смяха се много, държаха се за ръце, а на няколко пъти Майк непринудено обгръщаше раменете й, без тя да прави видими опити да се освободи.
По време на вечерята преди театъра те разговаряха за себе си. Вивиан го разпита за бъдещите му професионални планове, а той на свой ред я запита защо е решила да стане медицинска сестра.
— Не зная дали ще мога да ти го обясня, Майк — беше отговорила тя. — Зная само, че винаги съм го искала. — После му каза, че първоначално родителите й били против, но впоследствие отстъпили пред нейната упоритост. — Предполагам, че исках да се реализирам по някакъв начин и професията на медицинската сестра ми се стори най-подходяща за това.
— Още ли си на това мнение? — запита я Седънс.
— Да. Е, от време на време човек се уморява, нещата, които вижда в една болница, му идват до гуша… В такива моменти си мисля за дома, питам се струва ли си да понасям толкова неприятности, когато на света има и далеч по-лесни професии… Мисля, че всеки изпада в такива настроения. Но аз съм решителна личност, Майк — усмихна се тя. — Ще стана сестра, и толкоз!
„Вярвам ти“ — помисли си той. От нея наистина се излъчваше някаква вътрешна сила, без съмнение зад приятната външност се криеше твърд характер. Отново изпита странен, почти болезнен интерес към това момиче. И отново чу предупреждението на вътрешния си глас: „Без увлечения! Помни, че всичко, което изпитваш, е чиста биология.“
Наближаваше полунощ, но Вивиан беше предупредила, че ще закъснее. Някои от старите сестри, които бяха преминали собственото си обучение при спартански режим, бяха на мнение, че днешните ученички имат твърде много свобода. На практика обаче малко от тях злоупотребяваха с нея.
— Хайде да минем през парка — предложи Майк и докосна ръката й.
— Стар номер, чувала съм го много пъти — засмя се Вивиан, но покорно го последва към широките железни врати. Тревата беше мека, а отстрани смътно се очертаваха стройните силуети на няколко тополи.
— Имам си солиден запас от стари номера! — заяви Майк. — Искаш ли да ти покажа още някой?
— Например? — леко потрепера гласът й.
— Ами например този! — Майк се спря, обърна я към себе си и впи устни в нейните.
Вивиан почувствува как сърцето й лудо заби, но умът й остана достатъчно хладен, за да може да направи светкавична преценка на положението. Дали веднага да прекрати всичко това, или мъничко да го удължи? Ясно съзнаваше, че ако сега не предприеме нещо, после може да бъде късно.
Вивиан не криеше от себе си факта, че харесва Майк Седънс и тази симпатия лесно можеше да се превърне в нещо повече. Външният му вид беше привлекателен, а и двамата бяха млади. Почувствува как желанието запълзя по тялото й, а устните й отвръщат на целувката. Майк я притисна още по-плътно към себе си и през тънката си лятна рокля тя усети силните му бедра. Прекрасно знаеше, че още малко и няма да може да се спре. Но предупрежденията на разума идваха отдалеч, сякаш през някаква пелена. „Още секунда, само още една секунда“ — помисли си тя.