— Свали чорапите си, Вивиан.
Тя го направи и пръстите му отново заопипваха коляното.
„От него ще излезе добър лекар — помисли си момичето. — Хората ще го търсят, а той ще им помага. Какво ли биха представлявали двамата с него, свързани за цял живот? Опитът й на медицинска сестра сигурно щеше да му бъде от полза.“ Прекъсна този ход на мислите си и скришом се усмихна. „Глупости! Та те почти не се познаваха!“
Болката отново се върна и тя изохка.
— Това случвало ли се е друг път? — запита той.
Тя отново почувствува абсурдността на положението и се засмя.
— Но какво става, Вивиан? — Майк изглеждаше напълно объркан.
— Мислех си… какво щяхме да правим преди пет минути… а сега — лекарят приема в кабинета си!
— Слушай, дете! — отвърна сериозно той. — Имала ли си и друг път подобни болки, или не?
— Само веднъж — каза тя. — Но не бяха така силни.
— Кога?
— Преди около месец.
— Ходи ли да те види лекар? — Гласът му звучеше вече напълно професионално.
— Не. А трябвало ли е?
— Може би — предпазливо отвърна той, после добави: — Утре обаче ще отидеш. Според мен най-добре при доктор Грейнджър.
— Майк, има ли нещо сериозно?
— Сигурно не — увери я той. — Но напипах една малка бучка, която не би трябвало да е там. Люси Грейнджър ще те прегледа. Утре сутринта ще поговоря с нея. А сега трябва да вървим.
Нищо не беше останало от предишното им настроение. И двамата знаеха, че няма никакъв смисъл да се опитват да го върнат.
Майк й помогна да се изправи. Прегърна я през кръста и отново усети, че иска да я закриля и да й помага.
— Можеш ли да ходиш?
— Да — кимна тя. — Болката стихна.
— Ще отидем до вратата на парка — каза той. — Оттам лесно ще вземем такси. — Видя тъжното й лице и закачливо добави: — Все пак онзи пациент се оказа най-обикновена стипца — не е предвидил никакви средства за такси!
9
— Подробностите! — Доктор Джоузеф Пирсън се беше навел над окуляра на микроскопа, а думите му бяха предназначени за Роджър Макнийл.
Практикантът погледна към пръснатите по масата документи.
— Четиридесетгодишен мъж, опериран от апендикс.
Пирсън смени препарата под микроскопа и запита:
— Как изглеждаше тъканта при цялостното? Макнийл, който беше осъществил цялостното изследване непосредствено след отстраняването на апендикса в операционната, сви рамене:
— Съвсем нормално според мен.
— Хм. — Пирсън премести парчето и отново започна да го оглежда: — Чакай, тук май има нещо… — Взе ново парче тъкан, постави го под окулярите и след кратко изследване каза: — Ето, го! Начало на възпаление… Кой е хирургът?
— Доктор Бартлет.
— Хванал го е съвсем навреме — кимна Пирсън. — Ела да погледнеш.
В работата си с практикуващия лекар, Пирсън стриктно се придържаше към изискванията на болничната образователна програма, като в същото време използуваше помощта му за разчистване на натрупалите се следоперативни заключения.
Но въпреки усилията си и двамата знаеха, че продължават да изостават. Препаратите, които изследваха сега, бяха от апендикса на опериран преди няколко седмици пациент. Човекът отдавна е изписан и в случая патологоанатомичното заключение щеше да послужи единствено за потвърждаване или опровергаване на поставената от хирурга диагноза. Гил Бартлет е бил на висота, открил е заболяването в ранната му фаза и по този начин е спестил на пациента доста усложнения.
— Следващият — каза Пирсън и отново зае мястото си пред микроскопа, докато Макнийл се връщаше обратно към противоположния край на масата.
Практикантът му подаде една папка, а сам разтвори бележника си. След малко в стаята влезе и Банистър. Той хвърли поглед към потъналите в работа лекари, после мина тихо зад тях и се зае да подрежда един шкаф с документи.
— Този случай е текущ — каза Макнийл — Дойде преди пет дни и горе очакват заключението ни.
— Такива неща ми давай с предимство — нервно каза Пирсън. — Иначе онези горе пак ще вдигнат вой до бога!
Макнийл понечи да му каже, че преди няколко седмици му предложи точно такъв порядък на работа, но тогава Пирсън отхвърли предложението му, настоявайки да изследват препаратите по реда на пристигането им. Но практикантът се овладя и си замълча. Нямаше никакъв смисъл да си хаби нервите. Погледна в бележника си и продължи:
— Петдесет и шест годишна жена. Възпаление на кожата вследствие на активизирана бенка. Въпросът е злокачествено ли е образуванието, или не.
Пирсън постави първия срез под окуляра и го завъртя След това включи най-силните лещи и залепи око над микроскопа.