— Би могло да бъде и злокачествено — промърмори той Разгледа още няколко препарата, после замислено се облегна назад.
— Но има вероятност да е и синя пъпка… Я да видим ти какво ще кажеш…
Макнийл се приближи със съзнанието, че това е нещо от изключителна важност. Злокачествената меланома е извънредно опасен тумор. Смъртоносните му клетки могат да се разсеят из тялото за броени дни. Ако малките тъканни проби потвърдят неготово наличие, жената начаса трябва да бъде подложена на основна операция. От друга страна, туморът, известен под наименованието „синя пъпка“, е напълно безвреден и може да си стои в тялото на жената до края на живота й, без да й причини каквото и да било зло.
От собствен опит Макнийл знаеше, че злокачествената меланома не се среща много често, но пък синята пъпка е далеч по-рядко явление. Математически погледнато, шансовете за злокачествено образувание в този случай бяха значително по-големи. Но това не беше математика, а патология, и то в най-чист вид.
Макнийл започна да си припомня сравнителните характеристики на двата вида тумори, които бяха отчайващо близки. И двата имаха формата на белези от стари рани с разширени клетъчни ядра и наситена пигментация. И при двата клетъчната структура беше изключително ясно очертана Макнийл добре помнеше всичко това. Но помнеше и друго — трябва да бъде честен. Внимателно огледа всички препарати, след което вдигна глава и каза:
— He мога да се произнеса.
Помисли малко, после добави:
— А нямаме ли някой стар случай, за да направим сравнение?
— Трябва да го търсим години. Вече не си спомням кога за последен път съм имал случай на синя пъпка — изръмжа Пирсън, после навъсено продължи: — Някой ден ще трябва да заведем дневник… Иначе е невъзможно да сравняваме съмнителните случаи.
— Това го слушам вече пет години — долетя сухият глас на Банистър и Пирсън рязко се извърна:
— Ти какво правиш тук?
— Подреждам — лаконично отвърна старият лаборант. — Върша работата на чиновниците, които ни липсват.
„Само дето не я вършиш както трябва“ — помисли си Макнийл. Отделението изпитваше остра нужда от хора, компетентни в областта на библиотекарското дело, тъй като досиетата се подреждаха по безнадеждно остаряла система. Думата дневник го подсети за бездната, която зееше в административната им работа. Всички сериозни болници разполагаха със своя собствена справочна документация. Някъде тази документация съществуваше под името „дневник на поразените органи“, но независимо от наименованията тя служеше на една-единствена цел — да помага при диагностиката на тежките и съмнителни случаи.
Пирсън отново заразглежда срезовете. Подобно на повечето патолози и той разсъждаваше на глас.
— Недоразвит… липса на кръвотечение, липсва некроза на тъканта… негативен, без индикации… да, ясно.
Изправи се, отстрани последния препарат от микроскопа и затвори пликчето с нарязаните проби. Махна с ръка към бележника на практиканта и продиктува:
— Диагноза — синя пъпка!
Патологията милостиво спасяваше пациентката от сложна операция.
Пирсън методично изброи причините за своето решение, тъй като искаше да изясни всичко на Макнийл. После плъзна пликчето към него и добави:
— Не е зле да ги изследваш внимателно. Такива проби не се срещат всеки ден.
Макнийл нито за миг не се усъмни в заключението на Пирсън. В случаи като този дългогодишният опит си казваше тежката дума, а младият лекар отдавна се беше научил да уважава преценките на Пирсън в областта на патологоанатомията. „Но тук ще изпитат остра нужда от справочник, когато ти си отидеш.“ — помисли си той, загледан в профила на възрастния лекар.
Следващите два случая не представляваха трудност, но Пирсън изведнъж се намръщи и бутна микроскопа настрана:
— Доведи ми Банистър!
— Аз съм тук. — Спокойният глас на лаборанта долетя някъде иззад шкафовете на картотеката.
— Я ела да погледнеш! — рязко се извърна Пирсън. Гласът му беше остър и строг. — Колко пъти трябва да ти обяснявам как да се режат препаратите? Какво става с онези в хистологията? Глухи ли са или са просто глупаци?
Макнийл вече добре познаваше гневните изблици на стария. Ето защо се отпусна назад и се приготви да наблюдава.
— Какво има пак? — попита Банистър.
— Ще ти кажа! — Пирсън измъкна препарата от микроскопа и го плесна върху масата. — Как мога да поставя точна диагноза по това тук?!
Старият лаборант вдигна парчето тъкан и го обърна към светлината.
— Малко дебеличко, а?
— Точно така — дебеличко! — Пирсън измъкна друг препарат от същия комплект. — Ами това? Ако имах филия хляб, щях да си направя сандвич!