— Мисис Алегзандър — започна той. — Искам да ви уверя, че въпреки различните фактори във вашия случай не е речено, че детето непременно ще има проблеми. Разбирате ли ме?
— Да, донякъде… — Колебанието в гласа й доказа, че правилно е отгатнал опасенията й.
— Разбирате ли напълно значението на термините „положителен“ и „отрицателен“? — търпеливо попита той.
Тя отново се поколеба:
— Е, мисля, че не. Поне не напълно.
Той не се учуди. Помисли за момент, после продължи:
— Ще се опитам да ви го обясня по най-простия начин. В кръвта на всички ни има определени фактори, или нека ги наречем съставки за по-голяма яснота.
Елизабет кимна. Усети как се концентрира, как умът й се приготвя да попие всичко, което щеше да каже доктор Дорнбъргър За миг си спомни с мъничко тъга за училищните години. Винаги се беше гордяла със способността си бързо да вниква в нещата, да концентрира вниманието си върху отделния проблем, бързо попивайки фактите чрез изключването на всичко останало от съзнанието си. Благодарение на тази си способност тя беше една от най-добрите ученички. Сега й беше любопитно да разбере дали я е запазила.
— Различните човешки организми имат различни кръвни съставки — продължи Дорнбъргър. — Досега на медицината са известни четиридесет и девет вида. Но повечето хора — вие или аз например, имаме между петнайсет и двайсет.
Мозъкът на Елизабет бързо прищрака. Въпрос номер едно:
— А каква е причината хората да се раждат с различни кръвни съставки?
— Обикновено ги наследяваме, но не това е важното сега. Важното е да знаем, че някои фактори са съвместими помежду си, а други — не.
— Искате да кажете…
— Искам да кажа, че когато всички тези фактори се смесят, някои от тях се разбират чудесно, а някои започват да се бият и съвсем не могат да се понасят. Ето защо внимаваме изключително много за кръвните групи, когато правим кръвопреливане. Трябва да сме сигурни, че преливаме най-подходящия тип кръв на нуждаещия се.
Елизабет замислено сбърчи чело:
— И тези, които се бият… несъвместимите… причиняват неприятности? Когато хората ще имат деца, искам да кажа… — Отново прибягна до старото ученическо правило: изяснявай си всичко, преди да минеш по-нататък.
— Само в някои случаи — отвърна Дорнбъргър. — Обикновено всичко минава нормално. Нека вземем за пример вас и вашия съпруг. Казахте, че той е с положителен Rh, нали?
— Точно така.
— Е добре, това означава, че неговата кръв съдържа една съставка, нека я наречем главно „Д“. А вие нямате това главно „Д“, защото сте с отрицателен.
Елизабет бавно кимна: отрицателен означава, че липсва главно „Д“. После прибягна до един свой стар трик, с чиято помощ бързо запаметяваше, и веднага състави мнемониката си:
„Ако нямаш главно «Д»,
имаш минус на кръвта.“
Откри, че Дорнбъргър я наблюдава.
— Толкова интересно разказвате! — възкликна тя. — Никой досега не ми е обяснявал нещата по този начин.
— Много добре. Сега да поговорим за вашето бебе. — Той махна с ръка по посока на добре очертания й корем. — Още не знаем дали то е с положителен или отрицателен. С други думи, не знаем дали притежава главно „Д“.
— А ако го има? — Разтревожена, Елизабет за момент изостави умствената си игра. — Това означава ли, че неговата кръв ще се бие с моята?
— Подобна възможност винаги съществува — меко отвърна той, после се усмихна: — А сега ме слушайте внимателно.
Тя кимна и незабавно се съсредоточи.
— Кръвта на детето винаги е разделена от тази на майката — бавно и отчетливо започна той. — Но е възможно по време на бременността малки количества кръв от детето да преминат в майчиното кръвообръщение. Това разбирате ли го?
— Да — кимна Елизабет.
— Много добре. Ако майката е с отрицателен, а бебето — с положителен, нашият стар познайник главното „Д“ може да проникне в кръвообръщението на майката като нежелан гост. Ясно ли е?
Елизабет отново кимна.
— Когато това стане — бавно продължи той, — кръвта на майката произвежда така наречените антитела. Тези антитела започват да се бият с главното „Д“ и в повечето случаи го побеждават.
— Тогава къде е проблемът? — учуди се Елизабет.
— Няма проблем… но за майката. Ако антителата, създадени от нейното кръвообръщение, за да се бият с главното „Д“, преминават през плацентата и попадат в кръвообръщението на детето, тогава вече може да говорим за проблем на детето. Понякога това се случва, въпреки че кръвта на майката и детето са надеждно разделени.