Но това не можеше, не трябваше да бъде остеогенна саркома! Можеше спокойно да бъде някой напълно безвреден малък тумор на костта! В подобни случаи шансовете са петдесет на петдесет. Ези или тура! Майк Седънс се изпоти при мисълта за биопсията, от чийто резултат зависи целият му бъдещ живот, животът на Вивиан! По едно време мислеше да отиде и да разкаже всичко на Люси, но после се отказа. Като обикновен и незаинтересован лекар щеше да научи повече, много повече. Покаже ли личен интерес, веднага ще изгуби повечето си източници на информация. Другите ще внимават в думите си, ще го щадят. Той не искаше това. Искаше да знае истината!
Не беше лесно да прикрива тревогата си от Вивиан. Предната вечер беше при нея и тя веднага забеляза помръкналото му настроение. Бяха сами, тъй като съседката й по стая беше изписана преди няколко дни. Тя хрупаше гроздето, което й беше занесъл, и закачливо говореше:
— Зная какво те мъчи! Страх те е, че се върза, и сега няма да можеш да прескачаш от легло в легло!
— Никога не съм скачал от легло в легло — опита се да влезе в тона й той. — Не мисли, че това е толкова лесно! Жива мъка си е!
— Но при мен не се измъчи кой знае колко, нали?
— С теб беше друго. Просто трябваше да стане!
— Да, зная — За миг стана сериозна, после отново се върна към закачливия си тон: — Но във всеки случай няма да се измъкнете, доктор Майкъл Седънс! Нямам никакво намерение да разхлабвам примката!
Той я целуна, а прегръдката му донесе ново, неизпитвано досега чувство на пълнота. Тя завря нослето си във врата му и продължи да мърмори: — И още нещо, докторе… Пазете се от младите стажантки! Те нямат задръжки!
— Така ли? — Той я отдалечи от себе си и с престорено безгрижие попита: — А нямаше ли кой да ми каже това по-рано?
Беше облечена в тънка синя нощница с голямо деколте. Под нея можеше да се види тънък найлонов комбинезон в същия цвят. Останал без дъх, той изведнъж почувствува, просто физически усети невероятната й свежест и красота.
Вивиан погледна към затворената врата:
— Тази вечер сестрите са ужасно заети, сами ми го казаха. Най-малко още час никой няма да си покаже носа насам…
За момент Майк се вцепени, после избухна в луд смях:
— Искаш да кажеш тук?!… Сега?!
— Защо не?
— Ако някой влезе, аз моментално изхвръквам от болницата!
— Онази вечер не беше толкова притеснен — тихо отвърна тя и докосна лицето му. Той импулсивно се наведе и я целуна по шията. Устните му слязоха по-надолу и той усети как дишането й изведнъж се учести, а пръстите й се впиха в рамото му.
За момент се почувствува силно изкушен, но после благоразумието надделя. Обгърна я с ръце и нежно прошепна:
— Когато всичко това свърши, ще бъдем наистина сами, скъпа! Ще разполагаме с много време!
Това беше вчера.
А днес, точно в този миг може би, Люси Грейнджър й правеше биопсия. Майк Седънс погледна часовника си. Два и половина. Ако програмата на операционната се спазваше стриктно, значи, вече са започнали. А ако патологията работи бързо, резултатът може да бъде известен още утре. С усещането, че губи реална представа за действителността, Майк Седънс започна да се моли:
— Господи! Моля те, господи! Нека бъде доброкачествен!
— Готови сме, Люси. Чакаме теб — кимна анестезиологът.
Доктор Люси Грейнджър се доближи до операционната маса. Беше с гумени ръкавици, маска и зелен хирургически халат. Усмихна се на Вивиан и ободрително каза:
— Няма да трае дълго и няма да усетиш нищо.
И Вивиан се опита да й се усмихне, но не успя. Знаеше, че това се дължи на успокоителните, които й бяха дали, а вкараната в гръбначния й стълб упойка беше направила долната половина на тялото й напълно безчувствена.
Люси кимна на практиканта, който й асистираше. Той по-вдигна левия крак на Вивиан и тя започна да отстранява превръзките около коляното. Още сутринта кракът беше измит, избръснат и намазан със специална антисептична паста. Сега Люси повтори цялата тази процедура, но стерилните превръзки постави под и над коляното.
От другата страна на масата една сестра държеше в ръце нагънат зелен чаршаф. Люси пое единия му край и двете заедно го разгърнаха върху тялото на Вивиан. Кръглата дупка в средата на чаршафа попадна точно върху голото коляно. Анестезиологът закрепи горния му край на металната рамка над главата на момичето, скривайки от погледа й цялата операционна.