— Да, стига да нямаш нищо против…
Банистър никога не протестираше, когато някой поиска да свърши негова работа:
— Не се притеснявай. — Хвърли поглед към часовника и добави: — Но днес няма да смогнеш — време е да си ходим. — Постави епруветката на мястото й и подаде подноса на Алегзандър: — По-добре прибери всичко това… Утре сутринта ще ги оправим.
Алегзандър пое пробите и ги постави в хладилника на лабораторията. Затвори вратичката и замислено се спря:
— Карл, исках да те питам нещо.
Банистър вече разчистваше работното си място. Обичаше да напуска точно в пет.
— Казвай — отвърна той, без да извръща глава.
— Мисля си за реактивните проби, които правим тук…
— Какво по-точно?
Алегзандър внимателно подбираше думите си. Още от първия си работен ден имаше чувството, че специализираното му образование предизвиква неприязън у хора като Банистър, и затова сега се опитваше да говори така, че да не го засегне:
— Забелязах, че правим само две такива проби — едната във физиологичен разтвор, а другата — в обогатен протеин…
— Е?
— Мислех си… не сме ли малко изостанали в това отношение?
Банистър беше привършил с разчистването. Заобиколи централната маса и се приближи с книжна салфетка в ръка:
— Предполагам, че ще ми обясниш какво имаш предвид…
Алегзандър не обърна внимание на острата нотка в гласа му:
— Напоследък повечето лаборатории правят и една трета проба след физиологичния разтвор… по индиректния метод на Кумс.
— На кого?
— Кумс.
— Това пък какво е?
— Ама ти шегуваш ли се? — Още преди да изрече думите, Алегзандър разбра, че е направил тактическа грешка. Но не можеше да допусне, че съществува медицински лаборант, който да не знае какво е метод на Кумс!
— Я не се прави на много умен! — ядосано каза старият лаборант.
— Извинявай, Карл… — Младежът непохватно се опита да заглади неприятното впечатление. — Не исках да те обидя.
Банистър смачка книжната салфетка и я хвърли в кошчето:
— Но точно това направи! — Наведе се напред и от светлината на крушката над него голото му тебе блесна: — Виж какво, приятелче! Ще ти кажа нещо за твое добро! Още си зелен и не знаеш, че не всичко, на което са ви учили в училище, може да се приложи на практика!
— Но тук не става въпрос за суха теория, Карл. — Алегзандър се беше освободил от чувството си за неудобство: — Доказано е, че някои антитела в кръвта на бременната жена не могат да се открият нито във физиологичен разтвор, нито в обогатен протеин!
— И колко често се случва това? — небрежно запита Банистър, предварително сигурен в отговора.
— Много рядко наистина.
— Е, тогава?
— Независимо от това третата проба е важна! — Джон се опитваше да накара Банистър да го проумее. — Става много просто… Като свършиш с физиологичния разтвор, вземаш същата епруветка и…
— Дай да отложим урока за някой друг път — прекъсна го Банистър, който беше свалил престилката си и навличаше сакото си.
Алегзандър разбра, че е изгубил, но въпреки това продължи: — Не е кой знае каква работа. С удоволствие ще я върша сам. Нужен ни е само малко серум Кумс. Вярно, малко по-скъпичко става…
Попаднал на позната почва, Банистър вече знаеше отговора:
— Така ли? — саркастично проточи той. — Точно работа за Пирсън! Той много обича нещата, дето са „малко по-скъпички“!
— Но не разбираш ли, че иначе не е сигурно докрай? — В гласа на Алегзандър се промъкна нервна нотка. — С двете проби, които правим тук, ние можем да получим негативен резултат и въпреки това кръвта на майката да е опасна за детето! Така можем да убием някое новородено.
— Не е твоя работа да мислиш за това! — остро и почти грубо отвърна Банистър.
— Но…
— Никакво но! Пирсън не обича нововъведенията, особено когато са свързани с допълнителни разходи! — Банистър се поколеба, после смекчи тона си Беше пет без една минута и реши да приключи разговора, за да си тръгне навреме: — Ще ти дам един съвет, момче… Ние не сме лекари и не ни с работа да се правим на такива. Ние сме само лаборанти и вършим това, което ни наредят!
— Но това не означава, че не трябва да мисля, нали? — повиши глас Алегзандър. — Искам пробата на жена ми да бъде както трябва, и толкоз! Тебе може да не те интересува, но това бебе е много важно за нас!
На вратата възрастният лаборант се спря и изгледа Алегзандър. Чак сега проумя какво не му харесва в това момче — то просто беше размирник! А размирниците имат лошия навик да вкарват и околните в беля. По-добре да го остави сам да завре главата си в примката.