Выбрать главу

— Значи, вие сте новият патолог?

— Аз съм. — Погледът на лекаря обходи помещението. Онова, което беше забелязал по време на краткото си предишно посещение, се потвърждаваше — тази лаборатория се нуждаеше от основни промени.

— Разглеждайте, докторе — свойски се намеси Банистър. — Всичко е на ваше разположение.

— Благодаря — кимна Колман и се обърна към Алегзандър: — Над какво работите?

— Кръвни тестове. — Младежът посочи центрофугата и добави: — По една случайност онзи там е от пробата на жена ми.

— Така ли? — „Този млад лаборант е далеч по-симпатичен — помисли си Колман. — Поне на външен вид.“ — Кога ще ражда съпругата ви?

— След четири месеца и малко, докторе. — Алегзандър балансира центрофугата и я включи, после се пресегна и нагласи времеизмервателя.

„Сръчно работи този младеж“ — отбеляза Колман, впечатлен от бързите му икономични движения.

— А вие женен ли сте, докторе? — любезно запита Алегзандър.

— Не — поклати глава Колман.

Лаборантът понечи да попита още нещо, но замълча.

— Искахте да ме питате нещо?

За момент настъпи тишина, после Джон Алегзандър се реши:

— Да, докторе.

Ще разкажа всичко, помисли си той, пък нека после си имам неприятности След снощната разправия с Банистър беше решил да не повдига повече никакви въпроси. Добре помнеше как Пирсън се бе отнесъл към първото му предложение. Но този нов лекар изглеждаше друг. Дори и да му каже, че греши, едва ли ще му направи скандал. Пое дъх и започна:

— Става въпрос за кръвните тестове, които правим тук.

Банистър, който до този момент мълчеше и само местеше погледа си от единия на другия, гневно се намеси с явното намерение да постави младежа на мястото му:

— Виж какво! Недей да започваш снощната разправия отново!

— За какво става дума? — любопитно попита Колман.

Банистър не обърна внимание на въпроса му, а продължи да хока Алегзандър:

— Не желая да занимаваш доктор Колман с подобни глупости още при пристигането му! Ясно ли е? — Той се обърна към Колман и устните му автоматично се изкривиха в угодническа усмивка: — Нещо му е влязло под шапката, докторе… Сега, ако ме последвате, ще ви покажа хистологията… — Той го подхвана за ръката.

В продължение на няколко секунди Колман не реагира. После бавно се пресегна и отмести пръстите на Банистър от ръката си.

— Почакайте за момент — спокойно каза той, после се обърна към Алегзандър: — Нещо от медицинско естество ли? Свързано с лабораторната работа?

— Да — отвърна Алегзандър, без да обръща внимание на сърдитите погледи, които му хвърляше Банистър.

— Нека го чуем тогава.

— Всъщност въпросът възникна поради пробата на жена ми — започна Алегзандър. — Тя е отрицателен, а аз съм с положителен.

— При много хора е така — усмихна се Колман. — Няма страшно, стига пробата да покаже негативен резултат.

— Точно тук е въпросът, докторе. Пробата…

— Какво по-точно? — озадачено го погледна Колман. Не можеше да разбере от какво се вълнува младият лаборант.

— Аз мисля, че всички постъпили кръвни проби трябва да се тестират и по индиректния метод на Кумс — продължи Алегзандър. — И то след тестовете във физиологичен разтвор и обогатен протеин.

— Естествено.

Настъпи тишина, после Алегзандър тихо помоли:

— Бихте ли го повторили, докторе?

— Казах — естествено. Разбира се, че трябва да се извърши тест по индиректния метод на Кумс. — Колман все още не можеше да разбере защо изобщо се води този разговор. Това бяха елементарни неща, които се знаеха във всяка серологична лаборатория.

— Но ние не прилагаме този метод! — Алегзандър хвърли тържествуващ поглед към Банистър и продължи: — Тук всички кръвни тестове се правят единствено във физиологичен разтвор и обогатен протеин. Серумът Кумс изобщо не се използува!

В началото Колман помисли, че младежът нещо греши. Отскоро е в лабораторията, сигурно не е доразбрал. Но казаното звучеше толкова убедително, че той се обърна към Банистър и запита:

— Вярно ли е това?

— По този начин извършваме всичките си изследвания. По нареждане на доктор Пирсън! — Банистър изстреля отговора си по начин, който недвусмислено показваше, че счита цялата дискусия за безсмислено губене на време.

— Може би доктор Пирсън не знае, че изследванията се извършват така?

— Много добре знае! — Банистър вече не прикриваше враждебността си. Винаги е така с новаците! Още непристигнали, и вече създават неприятности! Беше се опитал да бъде любезен с новия лекар, а ето какво се получи. Все пак беше сигурен в едно — Джо Пирсън твърде скоро ще го научи да знае мястото си. Банистър се надяваше да бъде наблизо в този момент!