Колман реши да не обръща внимание на тона, с които беше казано всичко това. Поне за известно време ще му се налага да работи с този човек, независимо дали това му харесва, или не. Но недоразумението, за което току-що стана дума, трябва веднага да се изясни.
— Страхувам се, че не ви разбирам добре — обади се той. — Без съмнение знаете, че някои антитела в кръвта на бременните жени не могат да се установят само с физиологични и протеинови тестове. Но това е изключено, когато се прибегне и до теста по метода на Кумс.
— Точно това казвам и аз — вметна Алегзандър.
Банистър мълчеше. Колман изчака малко, после продължи:
— Ще поговоря с доктор Пирсън по този въпрос. Сигурен съм, че той просто не е в течение.
— А какво Да правим с тези проби? — запита младият лаборант. — И с всички, които тепърва ще идват?
— Подлагайте ги задължително и на трите вида изследвания — отвърна Колман. — Физиологичен разтвор, протеин и серум Кумс.
— Но, докторе, в лабораторията няма серум Кумс. — Алегзандър вече се радваше, че е повдигнал въпроса. Този нов патолог му харесваше. Сигурно ще въведе промени. Господи, колко много неща просто плачат за преустройство, помисли си той.
— Тогава ще си набавим — рязко отвърна Колман. — Не съм чувал да е станал дефицитен.
— Не можем да закупуваме каквото ни хрумне — намеси се Банистър. — Трябва да се попълни искане за доставка — усмивката му издаваше превъзходство. Тия новаци нищо не разбират!
Колман внимаваше да не избухне. Очевидно този Банистър ще трябва съвсем скоро да бъде поставен на място. Нямаше никакво намерение да търпи подобно държане. Първият работен ден обаче не е най-подходящият момент за това:
— В такъв случай донесете формуляра. Предполагам, че мога да го подпиша. Нали затова съм тук.
За момент старият лаборант се поколеба. После отвори едно чекмедже, измъкна някакъв кочан и го подаде на Колман.
— Писалка, моля!
Банистър извади писалка и с нежелание му я подаде. После заядливо добави:
— Доктор Пирсън предпочита сам да подписва всички поръчки!
Колман попълни формуляра, подписа го и хладно се усмихна:
— Мисля, че отговорността ми тук ще бъде доста по-голяма от това да подпиша молба за доставка на заешки серум за 15 долара. Ето, вземете! — Той тикна формуляра и писалката обратно в ръцете му. От дъното на лабораторията долетя телефонен звън. Банистър се забърза не толкова за да вдигне слушалката, колкото за да скрие зачервеното си от яд лице. Послуша известно време, без да отговори, след което смънка нещо и затвори телефона.
— Ще трябва да отида до поликлиниката. — Смутолевените му думи несъмнено бяха предназначени за Колман.
— Вървете — с леден глас разреши патологът.
Чак сега Колман усети колко много се е нервирал. Що за дисциплина, щом един лаборант може да си позволява подобно нахалство? Непълните процедури са достатъчно сериозно нарушение, а възраженията на този Банистър са направо недопустими! Ако положението и в останалите лаборатории е като това тук, значи, представата му за патологията на „Три общини“ е била прекалено розова!
След като Банистър излезе, той продължи да оглежда лабораторията. От пръв поглед си личеше, че оборудването е старо и похабено. Но имаше и нещо друго — мястото се нуждаеше от специалист, който да си разбира от работата. Масите и пейките бяха отрупани с най-различни материали и апаратура. Виждаха се куп неизмити стъкленици, камара пожълтели вестници. Приближи се до една отдавна неизползувана маса и откри, че е покрита с плесен. В другия край на помещението Алегзандър сконфузено наблюдаваше проверката.
— Това ли е обичайният вид на лабораторията? — попита Колман.
— Не е много чисто, нали? — В гласа на Алегзандър се долови смущение. Не можеше, пък и не искаше да се защищава, макар че отдавна беше предложил на Банистър да се заеме с подреждането. Но старият лаборант категорично му беше забранил да пипа каквото и да било.
— За чистота и въпрос не може да става — каза Колман, като разглеждаше посивелия си от прах пръст, с който бе докоснал една от лавиците. „Това наистина трябва да се промени час по-скоро“ — с погнуса си помисли той, като същевременно ясно съзнаваше, че едва ли ще стане бързо. За себе си реши да бъде предпазлив, да потиска чувствата си, особено при бъркотии като тази тук.
Вече няколко минути Джон Алегзандър внимателно наблюдаваше Колман. Този човек му се стори познат още щом го видя на вратата заедно с Банистър. Беше млад, може би само няколко години по-възрастен от него, но не беше само това.
— Извинете ме, докторе, но имам чувството, че някъде сме се виждали.