— О, често. На разни приеми, пък и от време на време обядваме заедно. В някои отношения Джефри е напълно приемлив. Сигурна съм, че би ви харесал.
И двамата разговаряха вече по-свободно. Келнерът постави нови напитки пред тях, макар че никой не ги беше поръчвал. О’Донъл я запита за развода й. Дали не съществува някаква пречка?
— Всъщност не — откровено отвърна тя. — Джефри положително иска да се разведем, но настоява аз да предоставя уликите. А знаете, че според законите на щата Ню Йорк те непременно трябва да включат наличието на прелюбодеяние — Тя се засмя: — А пък досега не съм успяла да го хвана!
— Вашият съпруг никога ли не е поискал да се ожени отново?
— Джефри? — Изненадата й изглеждаше искрена. — Не мога да го допусна. Той е женен за закона.
— Ясно.
Дениз разклати чашата си.
— Джефри винаги е считал леглото за най-подходящо място за четене на юридически документи — каза тя нежно, с някаква странна интимност. И О’Донъл разбра една от причините за разпадането на брака й. Кой знае защо, от тази мисъл му стана добре.
Келнерът беше до рамото му.
— Извинете ме, сър, но след малко барът приключва с поръчките Ще желаете ли още нещо?
О’Донъл изненадано погледна часовника си. Минаваше един. Бяха прекарали заедно повече от три часа и половина, въпреки че въобще не ги усетиха. Погледна Дениз, която поклати глава.
— Благодаря, беше достатъчно — каза той на келнера и подписа предоставената му сметка. После допиха чашите си и станаха. Доволен от щедрия бакшиш, келнерът учтиво ги изпрати до вратата и им пожела лека нощ. О’Донъл се чувствуваше в отлично настроение.
Във фоайето, докато изчакваше Дениз, един от хотелските портиери отиде да докара колата му от паркинга. Когато се върна, тя улови ръката му:
— Срамота е да се прибираме толкова рано! Почти съжалявам, че не приех онзи последен коктейл!
За момент той се поколеба, после небрежно предложи:
— Можем да се отбием в моя апартамент, ако желаете. Барчето ми е добре заредено, а освен това ни е на път.
За миг си помисли, че е сбъркал. Усети как от нея полъхна внезапна студенина, примесена с изненада. Но след миг тя разсея опасенията му с простичкия си отговор:
— Защо пък да не го направим?
Отвън буикът тихо бръмчеше с отворени врати. Преминаха през града бавно, по-бавно от обикновено, тъй като 0’Донъл добре си даваше сметка за броя на изпитите питиета. Нощта беше топла и те свалиха прозорците. От другата седалка до него отново стигна едва доловимото ухание на познатия парфюм. Паркира пред хотела и двамата се отправиха към асансьора.
Той размеси напитките и подаде чашата на Дениз. Тя стоеше изправена пред отворения прозорец на хола и гледаше навън, към светлините на Бърлингтън под тях.
Той застана до нея:
— Доста отдавна не съм правил коктейли. Надявам се, че не е много сладък.
Тя отпи една глътка и отвърна:
— Точно както трябва да бъде! Както и всичко останало у вас, Кент.
Очите им се срещнаха и той бавно взе чашата от ръцете й. Постави я на масата, а тя пристъпи напред и нежно се отпусна в обятията му. Той я притисна към себе си и я целуна.
И в този миг от съседната стая долетя настойчивият звън на телефона.
Дениз леко се освободи.
— Мисля, че трябва да се обадите, скъпи — леко докосна с устни челото му тя.
Докато пресичаше хола, той забеляза, че тя започна да събира чантата и ръкавиците си. Очевидно вечерта за нея беше приключила. Вдигна ядно слушалката, послуша за миг, после кимна. Звъняха от болницата — един от неговите пациенти беше развил обезпокоителни симптоми. Той зададе няколко бързи въпроса и накрая каза:
— Добре. Веднага идвам. Междувременно се обадете в кръвната банка и подгответе болния за кръвопреливане.
Прекъсна разговора, после, без да оставя слушалката, се свърза с нощния портиер и поръча такси за Дениз.
14
Обикновено доктор Джоузеф Пирсън си лягаше рано. Закъсняваше само когато гостуваше на Юстас Суейн — партиите шах често се проточваха до малките часове, а на следната сутрин той беше недоспал и раздразнителен. В момента беше в точно такова състояние.
Освен това се занимаваше с работа, която мразеше дори и да си беше доспал. Трябваше да подпише солидна купчина молби за доставка на клинични материали. Отдели един формуляр и изсумтя. Подписа още няколко листа, после пак изсумтя и заканително сви вежди. Всеки, който го познаваше, щеше да разбере, че старият лекар е на крачка от поредния си яростен пристъп.
И той не закъсня. Пирсън отдели още един от документи-те, после захвърли писалката, грабна цялата купчина и се отправи към вратата. Нахлу като виелица в серологията и очите му потърсиха Банистър. Откри го в ъгъла — точно привършваше с подготовката на проба екскременти.