— Много добре. Радвам се. — Дейвид Колман имаше конкретни идеи за начина на работа в залата за аутопсии и сега получаваше възможност да ги приложи на практика. Реши да използува случая и да повдигне и другите въпроси, които го вълнуваха:
— Мисля, че трябва да поговорим и за лабораториите.
— Лабораториите? — Умът на стария лекар все още беше някъде далеч.
— В писмото, което ви изпратих, предлагах да взема под свое разпореждане част от лабораторната работа… Ако си спомняте… — Струваше му се малко странно подобни въпроси да се обсъждат насред оживения болничен коридор, но добре знаеше, че този шанс може и да не се повтори.
— Да… имаше нещо такова… — Погледът на Пирсън беше закован в трима мъже, които се отдалечаваха по коридора. Един полицай и един дребосък подкрепяха внимателно млад и висок мъж.
— Бих могъл да започна със серологията, — продължи Колман. — Искам да извърша някои проверки… обикновените за всяка лаборатория проверки.
— Какво, какво?
Колман нервирано повтори:
— Казах, че искам да извърша някои проверки в серологията!
— А, добре… — разсеяно каза Пирсън, с очи все така вперени в отдалечаващите се хора. Колман сви рамене и го остави.
Елизабет Алегзандър се чувствуваше добре. Малко преди да се захване с обяда си в бюфета на „Три общини“, тя изведнъж осъзна, че вече дни наред има отлично настроение. А тази сутрин всичко й изглеждаше прекрасно. Детето в утробата й беше живо — дори и в този миг тя усещаше леките му движения. Току-що пристигаше от един универсален магазин, в който правеха голяма разпродажба. Сред невероятната блъсканица беше успяла да купи няколко парчета ярък плат, с който възнамеряваше да освежи малката стая, определена за спалня на бебето.
Двамата с Джон за пръв път се хранеха заедно в болницата. По силата на един неписан закон семействата на болничните служители имаха правото да прибягват до услугите на бюфета. Закон, за който Джон беше научил само преди няколко дни. Изчакаха на опашката и Елизабет си избра салата, супа, руло, печено агнешко с гарнитура от картофи и зеле, пай със сирене и мляко. Джон шеговито попита:
— Ще ти стигне ли?
Елизабет захапа стръкче целина и отвърна:
— Това бебе е голям гладник!
Джон се усмихна. Само преди няколко минути все още се чувствуваше потиснат и унизен от скандала, който му вдигна Пирсън. Но ведрото настроение на Елизабет се предаде и на него и той реши, че не си заслужава да приема нещата толкова навътре. В края на краищата това му беше за последен път, защото твърдо беше решил да си мълчи и да внимава. Освен това доктор Пирсън наистина извърши кръвния тест собственоръчно и след като използува физиологичен разтвор и обогатен протеин, обяви, че резултатът е негативен.
— Няма място за тревога по отношение на кръвта на жена ти — каза му той и думите му прозвучаха почти любезно на фона на предишните крясъци.
Имаше и нещо друго, което не трябва да забравя: доктор Пирсън е лекар-патолог, а той не е. Може би доктор Пирсън е нрав, като твърди, че Джон придава прекалена важност на някои неща, които с учил в школата за лаборанти. Не беше ли широко известна истина фактът, че теорията, с която ти пълнят главата в училище, рядко ти помага в практическата работа? Всеки знае, че много от предметите, които се изучават в гимназията и колежа, нямат абсолютно никаква практическа стойност и човек ги забравя в момента, в който изкара изпита си. Май и този случай ще се окаже такъв. Явно Джон е приел прекалено навътре училищната теория, според която е необходим и трети кръвен тест, докато с богатия практически опит зад гърба си доктор Пирсън е убеден, че такъв тест не е необходим.
Какво беше казал доктор Пирсън, докато правеше теста тази сутрин? „Ако променяме лабораторните си методи при появата на всяка новост, няма да стигнем доникъде. В медицината всеки ден се правят нови открития. Но в болничната обстановка ние трябва да сме сигурни, че те са полезни, преди да започнем да ги използуваме. Тук става въпрос за живота на хората и нямаме право да рискуваме.“
Джон не виждаше как един допълнителен кръвен тест би заплашил живота на някого, но признаваше, че в разсъжденията на Пирсън има известна логика. Сам беше чел и знаеше, че много от откритията нямат никаква практическа стойност. От друга страна, доктор Колман беше категоричен в мнението си, че трети кръвен тест е необходим. Но той е доста по-млад от доктор Пирсън, няма неговия опит…