— Какво си се замислил толкова? Супата ти изстина! — прекъсна мислите му Елизабет.
— О, нищо, скъпа. — Реши повече да не умува по тези въпроси. Елизабет имаше способността да отгатва мислите му, затова я попита: — Как си с теглото? Мислех да те питам миналата седмица, но забравих…
— Около нормата — жизнерадостно отвърна тя. — Но доктор Дорнбъргър каза, че трябва да се храня добре. — В потвърждение на това тя привърши със супата и се нахвърли върху агнешкото.
Джон вдигна глава и видя наблизо доктор Колман. Новият патолог се беше насочил към масите за лекарския състав, но съвсем импулсивно Джон стана и го извика.
— Доктор Колман!
— Да? — въпросително го погледна младият лекар.
— Бих искал да ви запозная с жена си, докторе! — Колман се насочи към масата им, а Джон вметна на Елизабет: — Скъпа, това е доктор Колман… лекарят, за когото ти говорих. От Ню Ричмънд.
— Здравейте, мисис Алегзандър. — Колман се спря с поднос в ръце.
— Здравейте, докторе — отвърна усмихнато Елизабет. — Много добре ви помня. Вие идвахте понякога в магазина на баща ми.
— Вярно е. — Сега си я спомни съвсем ясно: усмихнатото дългокрако момиче, което покорно ровеше из бъркотията на стария магазин и откриваше отдавна забравени неща. Почти никак не се е променило. — Веднъж ми продадохте някакво въже за простиране…
— Спомням си! — усмихнато отвърна тя. — Добро ли излезе?
Той се замисли:
— Май се скъса!
Елизабет се засмя.
— Ако го занесете обратно, майка ми ще ви го смени. Тя продължава да държи магазина… и бъркотията е по-голяма от всякога!
Доброто й настроение беше заразително и Колман също се усмихна. Джон Алегзандър придърпа един стол:
— Защо не седнете при нас, докторе?
За момент Колман се поколеба, но после си даде сметка, че един отказ би ги обидил. Сложи подноса, който съдържаше спартански обяд — малка плодова салата и чаша мляко, — и седна на масата.
— Доколкото си спомням, по онова време носехте плитки, нали? — обърна се той към Елизабет.
— Както и шини на зъбите — бързо додаде тя. — Но вече пораснах.
Дейвид Колман откри, че това момиче му харесва. Неочакваната им среща сякаш обърна страница от миналото и му напомни за юношеските години. Индиана беше чудесно място за живеене. Спомни си как през летните ваканции обикаляше страната с раздрънкания шевролет на баща си…
— Отдавна не съм бил в Ню Ричмънд — замислено поде той. Баща ми почина, а майка ми се пресели на Западното крайбрежие… После смени темата: — Я ми кажете как ви се струва бракът с човек медик?
— Не медик, а просто лаборант — вметна Джон Алегзандър. Не знаеше защо го каза — може би това беше реакция на онова, което се беше случило сутринта. Преди малко му се прииска да разкаже на Колман за инцидента в лабораторията, но после се отказа. Откровените разговори с Колман вече му бяха донесли достатъчно неприятности. Стига толкоз.
— Не подценявайте работата на лаборанта — каза Колман. — Тя съвсем не е маловажна.
— Мисля, че той не я подценява — намеси се Елизабет. — Но понякога му се иска да бъде лекар.
— Наистина ли? — обърна се към младежа Колман.
Джон се почувствува неудобно.
— Имах подобни идеи… някога…
Колман набоде на вилицата си малко плодова салата.
— А защо не постъпихте в Медицинската академия?
— По възможно най-баналните причини — финансовите. Нямах никакви средства и ми се искаше час по-скоро да започна да печеля.
— Все още не е късно — каза Колман между две хапки. — На колко сте години?
— След два месеца навършва двадесет и три — обясни Елизабет.
— О, доста е остарял! Всички се засмяха, после Колман повтори: — Имате достатъчно време да го направите.
— Зная това бавно и замислено отвърна Алегзандър с пълното съзнание, че аргументите му са неубедителни, и продължи: — Но това би означавало голямо финансово бреме за нас… току-що стъпихме на крака. Още повече, че очакваме и дете…
Колман вдигна чашата си и отпи едра глътка мляко.
— Много хора са завършили медицина с деца… и с финансови проблеми.
— И аз му казвам същото оживи се Елизабет и се наведе напред: — Радвам се, че и друт смята така.
Колман избърса устата си със салфетката и погледна Джон. Имаше чувството, че първото му впечатление от младия лаборант е било абсолютно вярно. Изглеждаше интелигентен и съзнателен, а работата наистина го интересува — това си пролича още при вчерашния им разговор.
— Знаете ли какво, Джон? — продължи той. — Ако наистина искате да следвате медицина и не го направите сега, докато все още имате време, после цял живот ще съжалявате за пропуснатата възможност.