Безспорно в този начин на мислене имаше много здрава логика, но въпреки всичко тя не можеше да го възприеме напълно. Искаше и се да подтикне съпруга си, да го накара на всяка цена да постъпи в Медицинския факултет. Спомни си думите на доктор Колман: „Ако желаете да следвате и се откажете сега, кога го все още имате възможност да го направите, цял живот ще съжалявате“. Тези думи на лекаря им бяха направили дълбоко впечатление. Сега с нова сила осъзна значението им. Тя се намръщи: може би пак трябва да поговорят с Джон. И то още довечера! Ако види, че желанието му е силно както и преди, ще съумее да го убеди. И друг път беше успявала да се наложи.
Елизабет остави четката й се зае с праха по мебелите. Отложила сериозните проблеми за по-късно, тя започна да си тананика. Утрото беше чудесно. Топлото августовско слънце щедро огряваше малката, но уютна всекидневна, подчертаваше свежите тонове на завесите, които беше окачила предната вечер. Тя спря пред масата и започна да подрежда цветята в голямата ваза. Извади два увехнали стръка и тръгна към малката кухня. Точно в този момент болката я проряза.
Внезапно, без предупреждение, подобно на изгарящ опустошителен огън. Тя хлъцна и прехапа устни, за да не изкрещи. Успя да се отпусне на най-близкия стол. За момент болката я отпусна, после се върна с още по-голяма сила. Сякаш повтаряше някакъв цикъл. Внезапно появилата се мисъл я накара да проплаче:
— О, не, не!
Помътненото й от болка съзнание успя да прецени, че трябва незабавно да действува. Номерът на болницата беше записан в един бележник до телефона. Апаратът в другия крак на стаята изведнъж се превърна в най-важното нещо на света. Използувайки всяка пауза в цикличната болка, Елизабет тръгна, като се подпираше на каквото свари. Накрая стигна и с облекчение набра номера. Почака да й отговорят и задъхано каза:
— Моля ви, доктор Дорнбъргър! Спешно е…
След кратка пауза чу познатия глас:
— Обажда се мисис Алегзандър… — с мъка изговори думите тя. — Раждането… започна…
Дейвид Колман почука и влезе в кабинета на доктор Пирсън. Старият патолог седеше зад бюрото си, а пред него стоеше Карл Банистър. Лицето на лаборант беше изопнато, той бегло погледна влезлия и отмести очи.
— Предполагам, че вие ме викате. — Колман изследваше една замразена проба на етажа на хирургията, когато чу име-то си по радиоуредбата.
— Да, аз. Пирсън беше хладен и официален. — Доктор Колман, получих оплакване срещу вас от тук присъствуващия Карл Банистър.
— Така ли? — Колман учудено повдигна вежди, а Банистър продължаваше да гледа пред себе си.
— Разбрах, че тази сутрин двамата сте имали малко спречкване — продължи Пирсън.
— Не бих го нарекъл така — някак безгрижно отвърна Колман.
— А как бихте го нарекли? — В тона на възрастния лекар се прокрадна злъч.
— Честно казано, нямах намерение да ви занимавам с този въпрос — все така спокойно отвърна Колман. — Но след като мистър Банистър вече го е поставил, ще трябва да ви разкажа цялата история.
— Ако сте сигурен, че това няма да е излишен труд.
Без да обръща внимание на иронията, Колман продължи:
— Вчера следобед съобщих на двамата лаборанти в серологията, че възнамерявам да правя периодични проверки на работата им. И рано тази сутрин извърших първата такава проверка — хвърли бегъл поглед към Банистър: — Разделих на две части една току-що постъпила проба и вписах втората част като искане за допълнително изследване. При проверката, която извърших малко по-късно, установих, че мистър Банистър е записал два различни крайни резултата от извършеното изследване — нещо, което сам разбирате, не може да бъде възможно. Ако желаете, можем да погледнем подробностите, които са записани в лабораторния дневник.
Пирсън поклати глава, после стана от стола си. Колман с любопитство очакваше реакцията му. Той самият се чувствуваше абсолютно сигурен. Това, което беше извършил, беше обичайна практика в болниците, които държаха на доброто си име — по този начин те се застраховаха срещу немарливост и гарантираха на пациентите си добро обслужване. Съвестните лаборанти не се обиждаха от подобни проверки — просто ги приемаха като част от ежедневната работа. А в случая Колман беше постъпил съвсем етично, като предварително беше уведомил Банистър и Алегзандър за намеренията си.