Пирсън рязко се извърна към Банистър:
— Нещо да кажеш?
— Не желая да бъда шпиониран! — Отговорът беше сърдит и нападателен. — Никога досега не съм работил по този начин и нямам намерение да приемам подобни методи!
— А аз ще ти кажа, че си глупак! — изкрещя Пирсън. — Глупак, който прави тъпи грешки, а после идва да се оплаква, че са го хванали! — Млъкна, като дишаше тежко през плътно стиснатите си устни. Колман усети, че яростта на стария се дължеше не толкова на грешката на лаборанта, колкото на факта, че волю-неволю трябва да подкрепи действията на младия си помощник. Изправен срещу Банистър, старият лекар все така ядно изръмжа:
— И какво очакваш от мен? Да те потупам по гърба и да ти дам медал?
Скулите на Банистър нервно помръднаха. Мълчеше. Втренчен намръщено в лицето му, Пирсън се готвеше да продължи, но изведнъж се извърна и махна с ръка: — Я се махай! Веднага! Банистър напусна стаята с каменно лице.
Пирсън рязко се нахвърли върху Колман:
— Какво, по дяволите, искате да постигнете с това?
Дейвид Колман видя яростните пламъчета в очите на стария лекар и разбра, че случаят с Банистър е бил само артилерийската подготовка, а едва сега започва истинското сражение. Решен да не губи самообладание, той меко запита:
— С кое, доктор Пирсън?
— Много добре знаете с кое! С тези проверки в лабораториите без мое разрешение!
— Наистина ли трябва да имам разрешението ви за нещо толкова обикновено? — студено запита Колман.
— Когато искам проверки, ще издам съответното нареждане! — удари с юмрук върху бюрото си Пирсън.
— В интерес на истината аз получих вашето разрешение — все така спокойно каза Колман. — Вчера ви споменах, че искам да извърша някои рутинни проверки в лабораториите, и вие се съгласихте.
— Не помня такова нещо! — подозрително отвърна Пирсън.
— Уверявам ви, че наистина разговаряхме по този въпрос. Нямам навика да си измислям! — Дейвид Колман усети как дълбоко в него се надига негодувание. Все по-трудно му беше да прикрива презрението си към този изкуфял некадърник! — Бяхте доста разсеян — добави той.
Като че ли успя да го парира, макар и частично.
— Вярвам ви — изръмжа старият. — Но това да е за последен път, ясно ли е?
Колман усети, че е настъпил критичният момент в отношенията между двамата. В следващия му въпрос отчетливо се долавяше ледена нотка:
— Бихте ли ми разяснили каква точно ще бъде моята отговорност в това отделение?
— Каквато аз ви определя!
— Страхувам се, че това съвсем не ме задоволява!
— Така ли? — Пирсън застана пред младия лекар с войнствено издадена напред глава: — Е, и аз намирам някои неща за незадоволителни, пък се примирявам!
— Например? — Дейвид Колман нямаше намерение да отстъпва. Щом старият си проси разпрата, ще си я получи. Сега, на момента!
— Ами… чувам например, че променяте правилата в залата за аутопсии…
— Вие ми наредихте да отговарям за нея.
— Казах ви да следите начина, по който се извършват аутопсиите, a не да въвеждате някакви свои измислици… Да не се пуши например! Може би тази забрана се отнася и до мен?
— Предполагам, че вие сам ще решите това, доктор Пирсън.
— Точно така! Аз ще реша! — Сдържаността на младия лекар още повече ожесточи Пирсън. — A сега ме слушайте добре! Може и да е вярно, че притежавате отлична квалификация, драги ми господине, но още много има да се учите! А шеф на това отделение съм аз и нямам никакво намерение скоро да напускам! Затова решавайте — ако не харесвате начина, по който работя, знаете какво трябва да направите!
Колман понечи да отвърне, но на вратата леко се почука.
— Да! — нетърпеливо извика Пирсън.
Хвърляйки любопитни погледи към двамата, в кабинета влезе едно момиче от администрацията. „Вероятно гласът на Пирсън се е чувал из целия коридор“ — машинално помисли младият лекар.
— Извинете, доктор Пирсън — каза момичето. — Току-що пристигнаха тези две телеграми… Казаха ми, че са важни.
Пирсън пое двата жълтеникави плика и с жест спря Колман, който се канеше да му отговори, едва изчакал момичето да напусне стаята Започна да разпечатва първия и с коренно променен тон каза.
— Това трябва да са отговорите относно пациентката на Люси Грейнджър — Доста се забавиха!