Борбата се оказала мъчителна. Предвожданите от Суейн консерватори и група стари лекари образували съюз, който ожесточено се противопоставял на предлаганите промени, и Браун бил принуден да прибягва до тънки дипломатически маневри.
Едно от нещата, за които се борел, било да разшири съвета и да привлече в него нови, по-активни членове. Имал предвид някои млади и енергични хора от деловите кръгове на Бърлингтън. Но поради липса на единодушие въпросът бил замразен.
Ако искал, откровено сподели Ордън Браун, можел да прокара решенията си със сила, като използува влиянието си, за да принуди някои от старите и пасивни членове да си подадат оставката. Но това би било недалновидно, тъй като повечето от тях били богати хора и всеки споменавал болницата в завещанието си. Прогонени, тези хора биха променили последната си воля. Юстас Суейн, собственик на цяла империя универсални магазини, вече намеквал, че нещата отиват натам. Затова Ордън Браун трябвало да действува предпазливо и тактично.
Все пак председателят получил пълномощия за намирането на нов главен хирург.
Тогава О’Донъл бе поклатил глава:
— Боя се, че тази работа не е за мен.
— Може би — бе отвърнал Браун. — Моля ви само да ме изслушате докрай.
Не му липсваше убедителност на този предприемчив мъж, който, макар и от заможно семейство, беше извървял дългия и труден път от обикновен работник до ръководител и най-накрая до президент на завода. Имаше усет към хората и това се дължеше на дългите години ежедневни контакти с най-различни личности. Може би именно в този усет трябваше да се търси причината, поради която беше поел нелекото задължение отново да издигне престижа на „Три общини“. И малкото време, което тогава прекараха заедно, беше достатъчно на О’Донъл да усети искрената всеотдайност на този човек.
— Ако решите да дойдете тук — беше казал Браун в края на онази вечеря, — няма да мога да ви обещая нищо определено. Изкушавам се да кажа, че ще можете да работите на спокойствие, но истината е, че ще трябва да се борите за всичко, което искате. Ще се сблъскате с открит отпор, с чужди интереси, с равнодушие. Ще има проблеми, по които няма да мога да ви подкрепям и ще трябва да се изправяте сам срещу всички… — Тук млъкна за момент; после тихичко добави: — Мисля, че единственото привлекателно нещо в подобна ситуация за човек като вас е предизвикателството — предизвикателство, което не всеки среща в живота си.
С това Ордън Браун беше приключил обсъждането на въпроса. После говориха за други неща — Европа, предстоящите избори, зараждането на близкоизточния национализъм. Браун беше пътувал много и беше добре информиран. По-късно го беше закарал на летището.
— Приятно ми беше да разговарям с вас — каза на сбогуване председателят, а О’Донъл се качи на самолета с твърдото намерение да забрави Бърлингтън и пътуването си до него да отчете като един полезен и навременен опит.
По време на полета се беше опитал да чете някаква статия за шампионата по тенис, която го интересуваше, но мозъкът отказваше да възприеме смисъла й. Мислите му продължаваха да се връщат към „Три общини“, към онова, което беше видял, и това, което трябваше да се направи. После, за пръв път от доста години, се беше запитал какво е собственото му отношение към медицината, какво значи тя за него и какво иска да направи от себе си… Какво трябва да й даде и какво ще остави след себе си… Не беше се оженил досега и едва ли щеше да го направи тепърва. Разбира се, любовни връзки не му липсваха, но нито една не беше постоянно… Накъде води тази пътека, запита се той. Харвард, презвитерианската болница, Бартс — добре. А после? Отговорът дойде някак си изведнъж, твърд и непоколебим. Мястото му е именно в Бърлингтън с неговата второразрядна болница! Веднага след приземяването си на летище „Ла Гуардия“ той изпрати телеграма на Браун с една-единствена дума:
„Приемам.“
Сега, загледан в плановете, които администраторът шеговито нарече „нов Ерусалим“, О’Донъл още веднъж прехвърли в съзнанието си трите и половина години, които го деляха от онази нощ. Браун излезе прав, че няма да му бъде лесно. Всички главоболия, които му предрече навремето, се изпълниха. Макар и бавно, най-сериозните от тях бяха вече преодолени.
След пристигането на О’Донъл предишният главен хирург си подаде оставката без излишен шум. Кент бързо обедини около себе си хирурзите, които имаха желание да работят за по-добро медицинско обслужване. Преразгледаха правилата за работа в операционните и създадоха комисия да следи за тяхното спазване. Беше възстановена дейността на тъканната комисия, която до този момент почти не съществуваше.