Лаборантът свърши с подготовката. Хвърли последен поглед около себе си и каза:
— Мисля, че можем да започнем. Ще ти кажа кога да не мърдаш. Знаеш ли, тук е единственото място в болницата, където ти казват, че няма да усетиш нищо и действително е така.
Той отиде зад неколкосантиметровото предпазно стъкло. С крайчеца на окото си Вивиан виждаше как включва разни бутони, без да откъсва поглед от поставения пред него лист хартия.
„Симпатично момиче — мислеше си Фирбън в стаичката с командното табло. — Какво ли му е? Трябва да е нещо сериозно, щом Бел лично се интересува от случая; обикновено шефът не контактува с пациентите — готовите снимки напълно го задоволяват.“ Той отново провери контролните уреди. В тази професия човек бързо се научава да бъде предпазлив. Всичко беше наред — напрежение 84 киловолта, 200 милиампера, ескпонация — 15 стотни от секундата. Той натисна бутона за задвижване на камерата и извика познатите думи:
— Не мърдай! Стой напълно неподвижно!
След натискането на втория бутон пред себе си вече знаеше, че каквото види осмотичното око на рентгена, това ще видят и хората, ангажирани с преценката.
Ралф Бел и Люси Грейнджър чакаха в сумрака на съседната стая с наполовина спуснати щори. След няколко минути снимките щяха да бъдат готови за сравнение с направените преди две седмици. Лаборантът вече беше поставил негативите в машината за автоматично проявяване, която приличаше на огромна нафтова печка. След миг проявените снимки започнаха да падат една по една в специалния отвор Бел ги вземаше и ги окачваше на рамката, зад която светеха ярки флуоресцентни тръби. На съседния екран вече бяха поставени старите снимки.
— Как са? — попита лаборантът не без гордост в гласа.
— Отлични — механично отвърна Бел, който внимателно се вглеждаше в неясните контури на плаката, сравнявайки детайлите им със старите снимки. Помагаше си с връхчето на един молив, като по този начин даваше възможност и на Люси да го следва.
След като прегледаха двата комплекта, Люси запита:
— Виждаш ли някаква разлика? Аз май не мога…
Рентгенологът поклати глава:
— Само тук има леко изменение. — Върхът на молива посочи точното място. — Но това вероятно е резултат от твоята биопсия. Нищо останало не се е променило. — Бел свали очилата и разтърка дясното си око: — Много съжалявам, Люси — почти извинително каза той. — Но май ще трябва да прехвърля топката отново на патологията. Ти ли ще кажеш на Джо, или да му се обадя аз? — Той започна да събира двата комплекта.
— Аз ще му кажа — замислено отвърна Люси. — Още сега отивам при него.
17
Сестра Уайлдинг отметна непокорния кичур посивяла коса, който все се измъкваше изпод колосаното й боне, и забърза по коридора на четвъртия етаж, на крачка пред Джон Алегзандър. После отвори една от вратите и весело каза:
— Имате посетител, мисис Алегзандър!
Елизабет протегна ръце, мръщейки се леко от болка:
— Джони, скъпи!
Той пристъпи и нежно я целуна, усещайки под ръцете си топлината на тялото й, обгърнато от чистия болничен халат. От косата й полъхваше лека миризма на етер и това му напомни, че тя е била някъде сама, някъде, където той не е могъл да присъствува. Сякаш се срещаха след дълга раздяла…
— Сигурно изглеждам ужасно — леко се отдръпна Елизабет.
— Напротив, изглеждаш много добре — отвърна той.
— Нямах време да си взема нищо. — Тя сведе поглед към безформеното болнично облекло. — Дори нощница и червило.
— Знам, знам — успокоително продума той.
— Ще напиша на един лист какво ми трябва и ти ще ми го донесеш.
Зад тях мисис Уайлдинг дръпна завесата, която разделяше двете легла в малката стаичка.
— Ето… Така ще бъдете по-добре. — После взе чашата от масичката до леглото на Елизабет и я напълни с ледена вода от една кана. — След няколко минути ще се върна и тогава ще можете да видите детето си, мисис Алегзандър.
Вратата се затвори зад нея и Елизабет се извърна към Джон. Очите й бяха напрегнати, питащи:
— Джони, искам да зная всичко! Какви шансове има детето?
Той се поколеба, а тя взе ръката му:
— Искам истината, Джони! Сестрите не ми казват нищо, ето защо ти трябва да ми кажеш! — Гласът й потрепера и той разбра, че сълзите не са далеч.