В дванайсет донесоха обеда. В долната част на вратата на килията имаше малък отвор, подобен на вратичката на курник. През него ни пъхнаха две сухи коматчета хляб и две канчета със „супа“. Порцията супа се състоеше приблизително от литър гореща вода, на чиято повърхност плаваше самотна капка мазнина. Във водата имаше и малко сол.
Изпихме супата, но хляба не ядохме. Не защото не бяхме гладни и не че хлябът беше негоден за ядене. Беше доста добър хляб. Но си имахме причини. Моят другар по килия беше открил, че килията гъмжи от дървеници. Във всички пукнатини и пролуките между тухлите, където хоросанът беше изпопадал, процъфтяваха огромни колонии от тези гадини. Тези „туземци“ се осмеляваха да излизат дори посред бял ден и стотици от тях пъплеха по тавана и по стените. Но другарят ми познаваше нравите на тези животинки. Като Чайлд Роулънд1 той неустрашимо ги призоваваше на бой. Развихри се небивала битка. Тя продължи часове. Същинска кланница! Щом последните оцеляли потърсиха спасение чрез бягство в своите твърдини от тухли и хоросан, нашата работа бе само наполовина свършена. Задъвкахме хапки хляб докато го превърнем в гъста маса, подобна на маджун. И когато бягащият воин изчезваше в някой процеп между тухлите, ние бързо го зазиждахме с парченце сдъвкан хляб. Трудихме се докато се смрачи.
---
1 Герой от едноименна поема на английския поет Р. Браунинг. — Б. пр.
и докато не остана незапушена нито една дупка, пролука или пукнатина. Потръпвам при мисълта за трагедиите на гладна смърт и канибализъм, които трябва да са се разиграли зад тези замазани с хляб бастиони!
Проснахме се на наровете, изтощени и гладни, в очакване на вечерята. Поработихме добре този ден! През следващите седмици нямаше да страдаме поне от пълчищата гадини. Бяхме пожертвували обеда си, спасихме — така да се каже — кожите за сметка на стомасите, но бяхме доволни. Уви, колко безполезни са усилията човешки! Едва привършихме дългата си работа, когато един пазач дойде и отключи вратата. Извършваше се някакво преразпределение на затворниците и ние бяхме отведени и заключени в друга килия, два етажа по-горе. На другия ден рано сутринта отключиха килиите и долу в коридора няколкостотин затворници се наредихме в индийска нишка и излязохме в двора на затвора да отидем на работа. Каналът Ери минава точно покрай задния двор на каторжния затвор на окръга Ери. Задачата ни беше да разтоварваме дошлите по канала шлепове, като пренасяхме в затвора на гръб огромни анкърни болтове, подобни на железопътни траверси. Докато работех, проучвах обстановката и изгледите за бягство. Нямаше абсолютно никаква надежда. Отгоре по стените се разхождаха часови, въоръжени с автоматични пушки, а освен това, както ми казаха, в кулите имало и картечници.
Не се тревожех. Трийсет дни не са кой знае колко време. Ще остана тези трийсет дни и ще натрупам още материал, който възнамерявах да използувам срещу харпиите на правосъдието, когато изляза на свобода. Ще покажа какво може да направи един американски младеж, когато потъпкват — както в моя случай — неговите права и привилегии! Отказаха ми правото на съд със съдебни заседатели. Отказаха ми правото да отговоря на обвиненията. Аз даже бях осъден без съд (защото не можех да считам за съд това, което се разигра в Ниагара Фолс). Не ми позволиха да се свържа с адвокат или с когото и да било; оттук следва, че ми бе отказано правото да обжалвам присъдата. Обръснаха ме, остригаха ме ниско, навлякоха ми раирани дрехи; принудиха ме да работя каторжна работа и ме държаха на диета от хляб и вода, караха ме да марширувам с позорната затворническа крачка, под стража… И за какво беше всичко това? Какво бях направил? Какво престъпление бях извършил спрямо гражданите на Ниагара Фолс, та трябваше да ми отмъщават с всичко това? Не бях престъпил даже тяхната наредба, която забраняваше спането по улиците на града. Онази нощ бях спал извън тяхната юрисдикция, на къра! Даже не бях просил по техните улици за парче хляб или дребни „мангизи“. Бях се поразходил само по техните тротоари и позяпал пършивия им водопад! Та какво престъпно има в това? Юридически, не бях извършил никаква наказуема