Затича натам, макар да знаеше, че е късно.
18:47 ч.
Човек трябва да се наслаждава на победата си.
Батухан се надвеси над младата монголка, всъщност още момиче. Дрехите на корема й бяха подгизнали от кръв. Определено я биваше с лъка, с един изстрел беше повалила коня му. Постави върха на сабята си между малките й гърди и натисна само колкото да пробие овчия кожух и кожата й и да опре острието в гръдната й кост.
Лицето й се изкриви от болка, ала тя само ледено го гледаше.
Корава, издръжлива порода.
За миг го обзе гордост от своя народ, не че нямаше да изпита удоволствие от убийството й. Спомни си своя любим цитат от Чингис хан: „Не е достатъчно аз да успея — всички други трябва да се провалят“.
Щеше да я награди с бърза смърт.
Виж, американката щеше да умре по-бавно.
Батухан държеше пистолета в другата си ръка, насочен към езерото. Спокойно щеше да залови беззащитната жена, нямаше къде да му избяга.
Усмихна се под маската и се наведе напред, готов за сладостното удоволствие от проникването на сабята в плът — и тогава зад него се разнесе силен плясък.
Господарят на Синия вълк се обърна… и видя тъмна фигура да изскача от езерото, истинска нубийска богиня.
Тя се хвърли към него и замахна към главата му с парче стомана.
18:49 ч.
Джейда яростно замахна с лоста към главата на звяра.
Когато се гмурна в езерото, тя си спомни, че Дънкан бе оставил стоманения лост на дъното при разбилия се спътник. Не можеше да стреля с пистолет, да, но от дълги години тренираше триатлон, бе издръжлива и плуваше отлично.
Излезе на повърхността няколко пъти, отпускайки се по гръб и подавайки отгоре само устата и носа си, колкото да си поеме дъх. Когато стигна до мястото, се гмурна и на лунната светлина лесно откри и взе оръжието.
После заплува обратно и изпълзя през плитчините, като разчиташе, че искрящите по повърхността отражения на звездите ще скрият приближаването й.
Изчака мъжът да се обърне с гръб към нея и едва тогава изскочи от водата и го нападна. Той обаче я чу в последния момент и се изправи достатъчно, за да поеме удара с шлема си.
Стоманата иззвънтя в стомана.
Вибрациите разтърсиха ръката й чак до рамото. Лостът се изплъзна от изтръпналите й пръсти и издрънча върху скалата.
Мощният удар все пак огъна шлема на монголеца и той залитна, изпусна сабята си и преплете крака — но за съжаление пистолетът остана в ръката му. Мъжът я изруга на родния си език и лицето му сякаш отново се преобрази в маска, само че този път на ярост и мъст.
Той насочи оръжието към нея — а после смаяно потрепери и тежко се свлече на колене.
Зад него Хайду държеше окървавената му сабя — беше прерязала незащитените с броня сухожилия зад коленете.
Джейда изрита пистолета от пръстите му с подгизналата си обувка и оръжието цопна в езерото. Тя вдигна изпуснатия стоманен лост, замахна отдолу нагоре и силно го удари по брадата. Главата му отскочи назад, последвана от цялото му тяло.
Мъжът се строполи безчувствен върху скалата. От краката му шуртеше кръв.
Джейда бързо отиде при Хайду и й помогна да се изправи.
Още не бяха в безопасност.
18:52 ч.
Паниката беше забавила хода на времето и Дънкан сякаш тичаше във вода към съсечения Санджар, прекалено бавно завъртащия се Монк и насочващия автомата си към гърба му Арслан.
Скалите под краката му бяха хлъзгави от кръвта на хора и коне. Обезумелите от страх животни се блъскаха наоколо.
„Няма да успея…“
Санджар се строполи на колене — после вдигна глава и извика:
— ХЕРУ!
Това име накара Арслан да потръпне. Той заотстъпва и се приведе, насочи автомата си нагоре, за да се защити от сокола.
„От птица, която не е там“.
Монк използва разсейването му, завъртя се и вдигна пистолета си.
Ала Санджар го изпревари. Скочи на крака, замахна с камата си и я заби до дръжката в тила на Арслан. Беше използвал името на птицата, за да уплаши братовчед си, знаейки, че това ще го паникьоса и ужаси.
Санджар повлече жертвата си надолу и завъртя ножа в раната. От устата и носа на Арслан потече гъста кръв и го задави. Когато той най-после се отпусна с изцъклени очи, Санджар го отблъсна от себе си и падна по гръб на скалата.
Под него започна да се събира тъмна локва.
Дънкан най-после дотича при тях и се плъзна на колене към ранения монголец. В последния момент обаче го изпревариха.
От небето се спусна крилата сянка и кацна върху гърдите на стопанина си. Соколът разроши перата си, наведе глава и докосна брадичката и бузата на Санджар.