„Заповядвам“.
Монсиньорът се подчини и го отвори — и разкри последното ковчеже, златно. Изглеждаше почти непокътнато от вековете и върху лъскавата му повърхност беше гравиран третият йероглиф.
„Забранени“.
Той затаи дъх и с върховете на пръстите си вдигна капака, като мислено произнесе благодарствена молитва за тази чест.
Вътре върху златни стълбчета лежеше жълтеникавокафяв череп, чиито празни орбити се взираха в него. Върху костта едва се различаваше спирала от арамейски думи.
Черепът на св. Тома.
Вигор все пак щеше да се свлече на колене, но Грей явно забеляза разтреперването му, защото го подхвана и го задържа за онова, което трябваше да направи.
Монсиньор Верона с насълзени очи протегна ръце към мощите. Почиташе светеца, поставяше го над всички други Христови апостоли. Тъкмо неговото съмнение го правеше човечен, близък. Това беше проява на борбата между вяра и разум. Св. Тома оспорваше, нуждаеше се от доказателство, истински учен на своето време, търсач на истината. Неговото евангелие дори отричаше организираната религия, заявяваше, че пътят към спасението, към Бог, е открит за всеки желаещ.
„Търсете, и ще намерите“.
Нима не се бяха уверили в това през последните няколко дни?
— Открихме гробницата на свети Тома — прошепна със свито от благоговение и сълзи гърло Вигор. — Несторианите и завещанието на Илдико вероятно са убедили Чингис хан да построи този храм на светеца. Затова и неговото евангелие е било оставено в Унгария като писмена покана да потърсим тази крипта. Там е било съхранено словото на Тома — а тук са неговото тяло и наследство.
Остави пръстите си да докоснат святата кост, да извадят черепа от златния реликварий.
Грей стоеше до него и докато приятелят му държеше мощите на светеца в дланите си, насочи лъча на фенерчето си към дъното на ковчежето.
В умело изваяното златно гнездо лежеше прост черен кръст.
Изглеждаше тежък, метален, дълъг колкото изпъната длан.
— Кръстът на свети Тома — тихо каза Пиърс. — Само че как може да сме сигурни?
Въпреки сериозността на този момент Вигор се усмихна.
Докато самият той не изпитваше съмнение, Грей се нуждаеше от доказателство.
— Дънкан ще разбере — успокои го духовникът.
Пиърс си погледна часовника.
— Остава ни само един час. Ще отида да проверя какво става с Монк.
— Върви — отвърна монсиньорът. — Аз ще те почакам тук.
Грей стисна рамото му и бързо излезе.
И едва тогава Вигор падна на колене, притиснал мощите на св. Тома в скута си.
„Благодаря ти, Господи, че ми подаряваш този миг“.
Въпреки благоговението си обаче изпитваше и известен страх. Продължаваха да го преследват очите на шамана — и неговото предупреждение.
„Ти страдаш много, ала те чакат още по-големи мъки“.
9:04 ч.
Грей изкара атевето от пещерата под ярките утринни лъчи и веднага удари спирачки. Машината поднесе и описа пълен кръг, преди да спре. Той не смееше да губи нито минута, а трябваше да е на открито, за да може да се обади по сателитния си телефон.
Набра номера на Монк, който отговори незабавно.
— Къде сте?
— В един автобус, пътуваме по леда. Скоро ще стигнем до острова.
Грей успя да не изпъшка. Другата група закъсняваше.
— Трябва веднага да дойдете тук. Ще се обадя на Сейчан и ще й кажа да тръгне насам. Намирам се на брега на по-малко от пет километра северно от нос Бурхан, на входа на един подводен тунел. Ще оставя атевето си отпред, за да се ориентирате.
— Откри ли кръста? — попита Кокалис.
Пиърс разбра, че от бързане е пропуснал да го спомене.
— Да. Обаче Дънкан трябва да го потвърди.
Чу Джейда да казва на Монк:
— Предай му да не местят кръста!
— Защо? — учуди се Грей.
— Ще я оставя сама да ти обясни и междувременно ще потърся по-кратък път до теб.
— Какво ще…
Но отсреща се разнесе гласът на астрофизичката.
— Нали не сте местили кръста, след като сте го намерили? — Гласът й беше уплашен.
— Не.
Дори не искаше да го докосне, преди да получат потвърждение.
— Добре. Мисля, че единственият ни шанс да нарушим квантовото сдвояване между кръста и кометата е да оставим кръста там, където се намира сега.
— Защо?
— Защото в момента е фиксиран в конкретна точка от кривата на земното пространство-време. Искам времето да остане единствената променлива. Мога да ти покажа изчисленията си, но…
— Няма нужда, вярвам ти. Просто донеси Окото навреме.