— Трябва да е то — потвърди Монк.
Когато се приближиха, в скалата се очерта входът на тунела, обрасъл с грамадни ледени висулки. На Дънкан му се стори, че зърва движение на гористия склон, но слънцето се издигаше от отсрещната страна на острова и дърветата тънеха в дълбоки сенки.
Дори там наистина да имаше някой, най-вероятно бяха местни буряти, които изумено зяпаха автобуса.
Спирачките запищяха и Монк намали — или поне се опита.
Автобусът се завъртя и поднесе по леда.
Блъснаха странично атевето и го подкараха към входа на тунела.
Скалите полетяха насреща им и Дънкан и Джейда се отдръпнаха към другата страна на рейса.
Накрая обаче пързалянето се забави и спряха на десетина метра от отвора на подводния проход.
Кокалис избърса длани в бедрата си.
— Ей на това му викам успоредно паркиране.
Рен се намръщи.
— Така ли му викаш?!
Всички се изсипаха през вратата. Преди да разтоварят багажа си, искаха да се уверят, че са на правилното място.
Привлечен от шумотевицата, Грей изскочи от мрака на тунела и се облещи, като видя с какво са дошли. После се ухили и викна:
— Какво? Такси ли не успяхте да хванете?
9:28 ч.
Пиърс набързо прегърна Монк. Радваше се да види своя приятел въпреки обстоятелствата и необичайното им транспортно средство.
След това се ръкува с Джейда и насочи показалец към Дънкан.
— Занеси Окото в криптата. Ковалски е вътре и ще те заведе. Открихме кръста, обаче няма как да знаем дали излъчва някакво поле.
— Аз ще отида с него — предложи услугите си астрофизичката.
Грей й кимна и впери поглед в езерото. Чудеше се защо се бавят Сейчан и Рейчъл. Очакваше да пристигнат преди групата на Монк.
Джейда тръгна обратно към автобуса.
— Оставих си раницата…
Остро изсвирване прониза утрото, светкавично последвано от мощен взрив, който вдигна във въздуха огън и лед. Джейда отхвърча към Дънкан, който я подхвана. Експлозията повали всички и те се запързаляха навътре в тунела, придружени от късове строшени ледени висулки.
Грей се извъртя по гръб и погледна навън.
Автобусът се преобръщаше напред върху бронята си, прозорците му се пръскаха. Отдолу изригна огнено кълбо, което се издигна в небето, оставяйки след себе си облаци дим. Ледената покривка под автобуса се пропука и той потъна с предницата надолу в езерото.
Гранатометна атака.
„Но кой… и защо?…“
И нещо много по важно:
— Къде е Окото? — уплашено извика почти оглушалият Грей.
Дънкан помогна на Джейда да се изправи и тя посочи потъващите в езерото останки.
— В раницата ми…
Още беше в автобуса.
— Всички натам! — Грей посочи навътре в прохода.
Тичешком се отдалечиха от бушуващите навън огън и дим — и навлязоха в ледения мрак.
Стигнаха до един завой на тунела и Грей се озърна към входа. Задницата на рейса стърчеше накриво от леда, овъглена и обгърната в пушек. Пламъци облизваха местата, където бяха изтекли бензин и масло. Зад тях се движеха фигури.
Кои бяха тези хора? Руски военни? Може би в Москва бяха научили за тайното им присъствие на острова?
— Монк, ти оставаш тук — нареди Пиърс. — Предупреди ни, ако някой влезе в прохода.
„А те ще влязат“. Не се съмняваше в това.
Организаторите на това нападение нарочно бяха унищожили единственото им превозно средство, за да ги хванат в капан. Причината нямаше значение. Времето изтичаше и те имаха една-единствена цел: да вземат Окото и да го отнесат в криптата.
Пиърс поведе Дънкан и Джейда към пещерата. Изнервеният Ковалски ги очакваше.
— Каква е тая гюрултия бе, човек? — попита здравенякът. — Какво става, по дяволите?
— Няма значение — отвърна Грей и се обърна към Рен. — Трябва да извадим раницата на доктор Шоу от горящия рейс.
— Как? — Дънкан повдигна вежди.
Грей погледна Джейда.
— Мислиш ли, че когато дойде моментът, ще успееш сама да се изкатериш по онова въже ей там?
— Да. Какво искаш да направим?
Пиърс им обясни.
— Ти си се побъркал — заяви Дънкан и се озърна за подкрепа.
Ковалски само сви рамене.
— Правили сме и по-шантави неща.
9:34 ч.
„Започва да ми става навик“.
Дънкан пак стоеше по боксерки до воден басейн — само че този път на хлъзгавия лед до тюленовата дупка. Ръбовете й бяха огладени от телата на майките, които бяха влизали и излизали от водата. Представи си как същите тези тюлени плуват по тунела под леда, за да стигнат до средата на езерото.