01:14 ч.
Докато наблюдаваше как Хуан Пак посочва на гостите си копринените кресла, Джуланг Делгадо се усмихна. Якият американец обаче се насочи към масата за бакара, седна на нея и разсеяно заопипва зеленото сукно.
Двата ценни обекта — убийцата и бившият военен — последваха корееца и седнаха.
На Джуланг му се искаше да чува разговора им, но камерите в „Лишбоа“ предаваха само картина.
Жалко.
Това обаче нямаше да намали печалбата му.
Както отлично знаеше, търпението се възнаграждава по достойнство.
01:17 ч.
Усетила, че севернокорейският учен ще се отпусне повече с мъж, Сейчан остави Грей да поведе разговора с Хуан Пак.
„Женомразец проклет…“
— Значи познавате жената, която издирваме, така ли? — започна Пиърс.
— Да. — Кореецът кимна отсечено. Беше запалил нова цигара и с очевидна нервност издиша облак дим.
— Казва се Гуанин. Но се съмнявам, че това е истинското й име.
„Не е — помисли си Сейчан. — Или поне не беше“.
Истинското име на майка й бе Маи Фън Ли.
Изведнъж в съзнанието й проблесна спомен, неканен и нежелан точно в този момент. Сейчан лежеше по корем край езерцето в тяхната градина и прокарваше показалец по повърхността на водата в опит да примами една златна рибка — и тогава лицето на майка й се отрази до нейното, потрепвайки от вълничките, заобиколено от нападали черешови цветове.
Това означаваше името й.
„Черешови цветове“.
Тя запримигва и се върна в настоящето. Не се изненадваше, че майка й е взела ново име. Знаеше, че е бягала и е трябвало да се крие. Новото име означаваше нов живот.
Възможностите на Сигма бяха позволили на Сейчан да установи самоличността на въоръжените мъже, които бяха отвели майка й. Те бяха от виетнамската тайна полиция, носеща евфемистичното наименование Министерство на обществената сигурност. Агентите научили за връзката й с американски дипломат, бащата на Сейчан, и за пламналата между тях любов и се опитали да изкопчат от нея американски тайни.
Държали я в затвор край Хошимин, но след една година тя успяла да избяга по време на затворнически бунт. Поради чиновническа грешка за кратко била обявена за мъртва, за убита по време на безредиците. Тъкмо тази щастлива случайност й дала достатъчно преднина, за да избяга от Виетнам и да изчезне в големия свят.
„Дали ме е търсила? — зачуди се Сейчан. — Или е решила, че вече съм мъртва?“
Имаше още хиляди въпроси…
— Гуанин — повтори Пак. По устните му плъзна крива усмивка, презрителна и горчива. — Толкова красиво име определено не й отиваше… поне преди осем години, когато пътищата ни се пресякоха.
— Какво искате да кажете? — Грей повдигна вежди.
— Гуанин означава „богиня на милосърдието“. — Ученият им показа лявата си ръка. Имаше само четири пръста. — Ето това е резултатът от нейното милосърдие.
Сейчан се понаведе напред и за пръв път се намеси в разговора.
— Как се запознахте с нея? — студено попита тя.
В първия момент Пак не й обърна внимание, но после поприсви очи и се втренчи в нея. Навярно едва сега я забелязваше истински. В погледа му проблесна подозрителност.
— Гласът ви звучи… — Той се запъна. — Точно тогава… но това е невъзможно!
Грей се размърда и привлече вниманието му.
— Този ваш час струва скъпо, доктор Пак. Моля, отговорете на въпроса на дамата: как се запознахте с Гуанин? В какво качество?
Кореецът поглади реверите на сакото си. Явно се опитваше да се овладее. Накрая отговори.
— Някога тя обслужваше точно тази стая. — Кимна към пода. — Като глава на банда от Дзюлун, триадата Дуанджъ.
Това име накара Сейчан да потрепери.
Грей изсумтя презрително.
— Значи твърдите, че Гуанин е ръководила тази китайска триада, така ли?
— Да — отсече ученият. — Тя е единствената жена, заставала начело на триада. И за да го постигне, трябваше да е невероятно безмилостна. Не биваше да взимам заем от нея.
Пак заразтрива чуканчето на липсващия си пръст.
Пиърс забеляза движението му.
— Тя ли нареди да ви отрежат пръста?
— Не, направи го лично! Дойде от Дзюлун с чук и длето. Името на триадата й означава „отчупена клонка“. Това е и нейният характерен начин да стимулира длъжниците си да й плащат навреме.
Грей сбърчи лице, представяйки си отвратителната сцена.
Сейчан също го преживяваше тежко. Дишаше все по-учестено, опитваше се да съпостави този факт с майката, която някога беше излекувала гълъб със счупено крило. Ала виждаше, че кореецът не лъже.