Кроу възнамеряваше да провери твърденията на производителите по време на полета, особено след като Източното крайбрежие щеше да бъде изпепелено след по-малко от четири дни.
Генерал Меткаф му беше наредил засега да остави настрани тези загадки, независимо дали са верни, и да се заеме с по-практична задача: разбилия се спътник ОГ-1. Заповедта продължаваше да кънти в ушите му.
„Намерете останките от сателита. Те са вашата главна цел. Специалистите ще работят върху изображението. А аз за всеки случай ще направя анализ на риска във връзка с надвисналата над Източното крайбрежие опасност“.
Всеки щеше да играе конкретна роля.
Напуснаха въздушното пространство на Лос Анджелис и самолетът започна да завива. Кометата блестеше в синьото небе достатъчно силно, за да се вижда и през деня. Нощем опашката й засенчваше звездите, толкова ярка, че се различаваше трептящото й искрене, което й придаваше вид на живо същество. Предполагаше се, че кометата ще остане в небето почти цял месец, докато бавно минава край Земята.
Джейда, единствената друга пътничка в самолета, се отпусна на съседната седалка с чаша кола с лед в ръка и забеляза накъде е насочено вниманието му. Тя беше споделила с Меткаф теорията си за малкия скок във времето, предизвикан от гънка в пространство-времето. Това обясняваше несъвпадащите сенки, които бяха открили на снимката и които предполагаха, че образът е поглед към близкото бъдеще.
— Съмнявам се, че сме успели да убедим генерала — каза Пейнтър.
— Самата аз се съмнявам, че съм убедена — отбеляза младата астрофизичка.
Това го сепна — и изненадата явно се изписа на лицето му.
— Има прекалено много променливи величини — поясни Джейда и неловко се размърда на седалката си. — Както вече споменах, изображението може да показва алтернативно бъдеще, не непременно нашето. Отказвам да повярвам, че бъдещето е изсечено върху камък. Всъщност квантовата физика отрича такива линейни пътища на времето. Дори само наблюдението може да променя съдбата — известен ви е примерът с котката на Шрьодингер.
— И какво отношение има това?
— Ами, да вземем същата тази котка. Тя е класически пример за мистерията на квантовата механика. При този мисловен експеримент поставяш котка в кутия с отровно хапче. Има еднаква вероятност хапчето да убие или да не убие котката. Докато кутията е затворена, котката е в междинно състояние — едновременно жива и мъртва. Едва след като отвориш кутията и провериш котката, съдбата й окончателно се решава по единия или другия начин. Някои предполагат, че когато отваряш кутията, вселената се разделя на две. В едната вселена котката е жива, а в другата — мъртва.
— Ясно.
— Същото може да се отнася за снимката, направена от спътника докато пространство-времето се е огъвало около него. В едната вселена светът изгаря, а в другата — не.
— Значи имаме петдесетпроцентов шанс да оцелеем. Кой знае защо това не ми допада особено много, когато се отнася за съдбата на човечеството.
— Оттук нататък обаче потокът на времето става още по-неясен. Дори самият факт, че спътникът е заснел изображението и всички сме го видели, вече е акт на наблюдение. Онова, което ще направим впоследствие, може да промени съдбата — но не знаем дали действията ни ще направят катастрофата повече или по-малко вероятна.
— Май през следващите четири дни всички ще сме като котката на Шрьодингер в кутията — ще се намираме в междинно състояние между оцеляване и гибел.
Тя кимна. Не изглеждаше много по-весела от него.
— Значи сме обречени и ако направим нещо, и ако не направим нищо.
Джейда сви рамене.
— Това принципно резюмира квантовата физика.
— Тогава какво предлагаш?
— Да намерим спътника. Това е най-важната цел.
— Говориш като генерал Меткаф.
— Той е прав. Всички мои теории са само догадки. Но като анализирам останките, може да открия нещо по-конкретно. — Тя го погледна. — Разбирам, че не ти се щеше много да се включа в групата, която ще издирва сателита в Монголия, но никой не знае повече за него от мен. Ако не съм с вас, може да бъде изгубена ценна информация. А може да се случи и нещо още по-лошо.
— Какво разбираш под „по-лошо“?
Астрофизичката въздъхна тежко.
— Обясних ти, че притокът на тъмна енергия сигурно е огънал пространство-времето, предизвикал е гънка, много по-дълбока, отколкото предполагаха всички преценки. Моите предварителни изчисления обаче предвиждат по-сериозна опасност.
— Каква опасност?
— Има известна малка вероятност да се е образувала чупка в пространство-времето, нещо доста по-дълготрайно, и на квантово равнище тази чупка още да е сдвоена с останките от спътника.