Той се прицели и стреля. Стъклото на единия джип се пръсна и той се блъсна в съседния. Това забави корейците и позволи на рейса значително да увеличи преднината си.
В същото време святкащите буркани насреща им се приближаваха. Вече ги обстрелваха и отстрани. Няколко полицейски коли се пръскаха пред тях, други се опитваха да им преградят пътя, но шестлентовото шосе се оказа прекалено широко. Автобусът се промуши между автомобилите, като пътьом безмилостно ги обсипа с автоматичен огън.
За момент се освободиха от преследвачите си на земята.
За съжаление същото не можеше да се каже за онези от въздуха.
Успоредно на пътя изведнъж се появи хеликоптер, зави и полетя към тях. Картечницата под носа му тежко затрака и надупчи асфалта право към техния автобус.
Тежкият рейс нямаше да успее да се изплъзне от този смъртоносен въздушен противник.
Грей се извъртя и стреля по вертолета, но куршумите бяха безсилни срещу дебелата му броня. Със същия успех можеше да го замерва с хартиени топчета.
В този миг предната врата на автобуса се отвори и от нея се провеси едрото тяло на Ковалски, нарамил руски гранатомет РПГ-29. Тези оръжия бяха предназначени за стрелба по танкове, но вършеха работа срещу всякакви бронирани машини.
Ковалски нададе боен вик и стреля почти от упор. Оставяйки димна опашка, гранатата полетя нагоре и улучи хеликоптера точно под роторите.
Пиърс светкавично се вмъкна през люка, залегна на пода и видя през отворения авариен изход на тавана как вертолетът избухва над тях, докато рейсът даваше пълен напред в опит да избегне експлозията и дъжда от останки.
Не успя.
Взривът ги разтърси. Къс от ротора проби задницата и прониза въздуха на трийсетина сантиметра над проснатото тяло на Грей, толкова близо, че излъчващата се от нажежената стомана топлинна вълна близна лицето му.
Поне продължаваха да се движат, макар и куцайки с една спукана гума.
Пиърс стъпи върху парчето от ротора и подаде горната половина на тялото си през люка. Пламтящите, обгърнати в гъст дим останки се отдалечаваха зад тях. Ала от различни точки на града се издигаха други хеликоптери.
Явно усетил спешната необходимост да се скрият, Джуан отби от широкото шосе и навлезе в лабиринт от жилищни блокове. Беше изключил вътрешното осветление, за да са колкото може по-незабележими.
Грей се надяваше, че горящият вертолет на земята ще привлече другите като нощни пеперуди към пламък и това ще им даде по-голяма преднина. Автобусът продължи по лъкатушен маршрут на юг през града, като избягваше големите улици, доколкото можеше.
Из Пхенян пищяха сирени.
Улиците обаче оставаха пусти, прозорците тъмнееха. Севернокорейците знаеха, че не бива да си показват носа навън.
След няколко напрегнати минути забелязаха подлеза под шосето в края на тясна уличка със затворени магазини и гаражи. Джуан намали и рейсът запълзя към този още по-мрачен кладенец. Подлезът се оказа толкова нисък, че Пиърс трябваше да се вмъкне вътре, за да не изгуби главата си.
Забърза към предната част, където Ковалски още държеше гранатомета. В подлеза не се виждаше нищо.
„Ако камиона го няма…“
— Включи фаровете — със свито сърце прошепна Грей на Джуан.
Китаецът се подчини и тясното пространство се освети.
Нищо.
Пиърс се озърна към Гуанин, която го беше последвала отпред.
Тя поклати глава.
— Човекът обеща да докара камиона.
Ковалски стовари дланта си върху вратата.
— Мама му…
Няколко преки по-нататък изведнъж проблеснаха фарове. Появи се голям камион, рязко зави и се понесе към тях.
Грей дръпна ръчката за отваряне на вратата и изскочи навън.
После насочи автомата си към бързо приближаващия се камион.
Гуанин също слезе и натисна оръжието му надолу.
— Нашият е.
Оказа се права. Тъмнозелената машина наби спирачки до тях — китайски модел с висока шофьорска кабина и затворена каросерия. Камионът не беше брониран, но Грей нямаше намерение да се оплаква.
Шофьорът скочи на земята, взе чанта с пари от Гуанин и отпраши.
— Май не си пада по общите приказки — ухили се Ковалски.
Бързо разтовариха униформите и оръжието от автобуса. В каросерията откриха три военни мотоциклета и ги свалиха на улицата. Те щяха да придружават и охраняват камиона.
Петима мъже, които най-много приличаха на корейци и свободно говореха езика, веднага се преоблякоха. Трима се качиха на моторите, двама седнаха в шофьорската кабина. Останалите се натовариха в каросерията.
Освен един смел доброволец, който се съгласи да шофира рейса.