Което, разбира се, не отговаряше на по-важния въпрос.
Вигор впери очи в Йосип.
— Но как така черепът на Чингис хан и книгата, подвързана с неговата кожа, са се озовали обратно в древната гробница на Атила?
— Заради едно пророчество.
Отец Тараско кимна на Санджар, който очевидно очакваше да му даде знак, защото веднага му подаде наръч листове, поставени в найлонови джобове.
— Тези пергаменти също са открити в гробницата на Атила.
Свещеникът ги постави пред Вигор, който се вторачи в най-горния и преведе първите редове, написани на латински:
— „Това е завещанието на Илдико, дъщеря на бургундския крал Гундиох. Отправям своите предсмъртни слова към бъдещето…“
Познал името, монсиньор Верона вдигна глава.
— Илдико е последната жена на Атила. Според някои тя го отровила през първата им брачна нощ.
— Както признава тук и самата тя. — Йосип посочи пергаментите. — Прочети завещанието, когато имаш време. Илдико го написала, след като я погребали жива с тялото на Атила, когото убила по повеля на Църквата.
— Какво?! — изумено възкликна Вигор.
— Чрез посредници папа Лъв Велики й възложил да върне онова, което предишната година подарил на Атила, зловещ дар, който отблъснал суеверния цар на хуните от портите на Рим.
Монсиньор Верона знаеше за тази съдбовна среща — освен една подробност.
— Какво му е подарил папата?
— Ковчеже. По-точно три ковчежета едно в друго. Външното от желязо, средното от сребро, вътрешното от злато.
„Също като ковчезите на Атила. Дали папският дар не е източникът на тази легенда? Или завоевателят го е копирал за собствения си гроб?“
— Какво е имало в ковчежето? — улучи същността на проблема Рейчъл.
— Първо, там бил черепът с арамейския надпис.
Вигор си спомни текста, който беше проучил в Рим.
— В ковчежето е била оригиналната реликва, така ли? Онази, която е послужила като образец за черепа на Чингис хан?
Монк посочи с палец двата предмета в дунапрена.
— Значи черепът на Чингис хан просто е копирал по-древна реликва. Защо?
— Някой е искал да спаси от капризите на историята надписа върху първия череп, който представлява молитва да бъде избегнат краят на света — поясни Рейчъл.
— Но защо? — сприхаво я прекъсна Джейда. — Защо са всички тези усилия да спасят информацията, след като краят на света не може да се предотврати?
— Кой казва, че не може да се предотврати? — Йосип повдигна вежди. — Казах само, че черепът е първият предмет, скрит в онова тройно ковчеже.
— Още какво е имало вътре? — попита монсиньор Верона.
— Според Илдико ковчежетата и тяхното съдържание идвали от Източна Персия — от несторианския клон на християнството. Съкровището било пратено на запад в Рим, за да се съхранява във Вечния град, където трябвало да остане вовеки веков.
— Или поне до датата, написана върху черепа — прибави Вигор.
Отец Тараско кимна.
— Папа Лъв подарил ковчежето, без да съзнава напълно какво има вътре. Едва след като от Персия пристигнал несториански пратеник и му разкрил истинската история на реликвите, той разбрал ужасната си грешка.
— И затова пратил момичето да ги върне — изсумтя Монк.
— Може би не е имало друг начин да се доближи до Атила — възрази Йосип. — В крайна сметка обаче Илдико се провалила. Атила вероятно е разбрал какво са му подарили и го е скрил.
— И какво е то? — попита монсиньор Верона.
— Според думите на Илдико небесен кръст, изваян от звезда, паднала на земята далече на изток.
— Метеорит. — Джейда се поизправи на мястото си.
— Най-вероятно — съгласи се свещеникът. — Издялали кръст от паднала звезда и го дарили на един свят гостенин, който дошъл на техните източни брегове, за да донесе вестта за нов бог, чийто син възкръснал.
Вигор отново погледна опакованите реликви и си представи евангелието, подвързано с човешка кожа.
— Говориш за свети Тома — благоговейно произнесе той. — Този кръст му бил подарен от тогавашния китайски император.
Историците смятаха, че апостол Тома е загинал мъченически в Индия. Според някои учени обаче имаше вероятност да е стигнал чак до Китай, а може би дори до Япония.