Монсиньорът не успя да скрие удивлението си.
— Искаш да кажеш, че в ковчежето е бил кръстът на свети Тома?!
— Не само кръстът — промълви старият му приятел.
Вигор срещна насълзените му очи и прочете в тях истината.
„Вътре е бил и черепът му“.
За миг се вцепени. Дали това откритие беше изкарало от релси Йосип? Колегата му сам признаваше, че вече бил започнал да действа ирационално.
„Може би тъкмо то е предизвикало нов психотичен пристъп“.
— Според завещанието на Илдико, докато свети Тома държал този кръст, му се явило видение за огнения край на света — продължи отец Тараско. — Включително точно кога ще се случи това. И християнски мистици съхранили пророчеството след смъртта му.
— Като го записали върху черепа на светеца.
Свещеникът кимна.
— Според свети Тома небесният кръст е единственото оръжие, което ще предотврати края на света. Ако не бъде открит, светът е обречен.
— И този кръст бил погребан с Атила, така ли? — попита монсиньор Верона.
Йосип хвърли поглед към пергаментите.
— Така твърди Илдико. Когато я зазидали в гробницата, тя намерила ковчежетата, само че кръстът вече бил върнат на предишното му място. И написала завещанието си с надеждата, че някой ще го открие.
— Което направил Чингис хан — прибави Вигор.
За няколко секунди в подземието се възцари тишина.
Накрая Монк се прокашля.
— Дайте да видим дали съм разбрал вярно. Папата по погрешка дава това съкровище на Атила. Опитът му да си го върне се проваля. След няколко века Чингис хан плячкосва гробницата на Атила, прочита писмото на Илдико, открива кръста и след смъртта си съхранява истината с помощта на собственото си тяло.
— Не само я е съхранил, но според мен е оставил и пътна карта за бъдещите поколения, за да намерим скрития от него кръст — отвърна техният домакин. — С други думи, превърнал е в пътеводител собственото си тяло.
— Чингис хан винаги е вярвал, че бъдещето му принадлежи — потвърди монсиньорът. — И като се има предвид, че един на всеки двеста мъже днес е негов потомък, може би е бил прав. Искал е да защити своето потомство.
— Въпреки наложилата се представа за него като кървав тиран, Чингис хан бил изключително далновиден — съгласи се Йосип с приятеля си. — Той създал в империята си първата международна пощенска мрежа, измислил концепцията за дипломатическия имунитет и даже допускал жени на съветите си. Нещо повече, монголите проявявали безпрецедентна религиозна толерантност. В столицата им дори имало несторианска черква. Може би тъкмо свещениците в нея са насочили Чингис хан по този път.
— Може и да си прав за последното — заяви монсиньор Верона. — Исторически факт е, че несторианите са имали огромно влияние върху него. Потвърждава го дори само това, че е съхранил Евангелието на Тома със собствената си кожа.
Тези хипотези не бяха достатъчни за следователския нюх на Рейчъл.
— Всичко това е хубаво, но няма ли нещо по-убедително? Съществува ли веществено доказателство, че Чингис хан е притежавал този кръст, този талисман, който щял да спаси света?
Отец Тараско посочи своя стар приятел.
— Той има такова доказателство.
Вигор се почувства като жертва на несправедливо обвинение.
— Какво искаш да кажеш? Къде?
— Във Ватиканския таен архив. Нали сега си префект на библиотеката?
Монсиньор Верона затършува в паметта си, опитваше се да се сети за какво намеква колегата му — и изведнъж си спомни за един от най-ценните документи в архива.
— Писмото от внука на Чингис хан!
Йосип победоносно скръсти ръце.
— През хиляда двеста четирийсет и шеста година внукът на Чингис хан, великият хан Гуюг, пратил на папата послание, в което настоявал светият отец лично да отиде в Монголия и да му отдаде почит — поясни на другите Вигор. — Ханът предупреждава, че ако понтификът не се подчини, ще има тежки последици за света.
Рейчъл го погледна.
— Това не е категорично доказателство, но признавам, изглежда, внукът наистина е знаел, че държи в ръцете си съдбата на света.
Вуйчо й сви рамене.
— Може би даже е възнамерявал да му го върне, ако папата се съгласи да отиде в Монголия… което той за съжаление отказал да направи.
Дънкан въздъхна.
— Ако се беше съгласил, сега нещата щяха да са много по-прости.
— Всичко това е чудесно, благодаря за урока по история — намеси се в разговора Монк. — Но хайде да преминем към същината на проблема бе, хора. Някой може ли да ми каже по какъв начин откриването на този кръст ще спаси света?