— Според моята карта килиите и стаите за разпити са в дъното — каза той.
Гуанин колебливо кимна.
Тримата се насочиха натам, като по пътя проверяваха всички помещения. От една отворена врата в дъното на коридора светеше.
Пиърс тръгна натам, като продължаваше да се вслушва напрегнато.
Тишината започваше да го смущава.
Стигна до отворената врата и надникна вътре — малко помещение със столове, подредени срещу голям прозорец, който гледаше към ярко осветената съседна стая.
Той предпазливо влезе и впери очи през прозореца, най-вероятно едностранно огледало. Пред погледа му се разкри странна гледка. Двама мъже бяха проснати в локви кръв на пода. Единият беше с войнишка униформа. По дългата бяла престилка на другия Грей предположи, че е лаборант.
При мъртъвците имаше още двама, явно заключени вътре, които се мъчеха да отворят единствената врата. Грей забеляза и прекатурената метална табуретка под прозореца. Сигурно се бяха опитали да разбият огледалното стъкло — само че то явно беше бронирано.
Веднага позна единия от мъжете, въпреки шинирания му нос.
Хуан Пак.
Другият беше по-висок, с тъмна брада и смесени европейски и азиатски черти. Пиърс си го спомни от улиците на Макао — мъжът, който бе натикал Сейчан в кадилака.
— Джуланг Делгадо — каза приближилата се до него Гуанин.
Грей отново погледна мъртъвците и позна почерка на Сейчан.
— Май имаме проблем — каза той, като си представи огромната площ на лагера. — Дъщеря ви е избягала.
В този момент положението се влоши още повече. Из лагера внезапно завиха сирени, отекнаха усилени от високоговорител заповеди.
Грей се обърна към Гуанин.
Бяха ги разкрили.
21:16 ч.
Сейчан лежеше в мръсотията, отчаяна от пищящите сирени.
Криеше се под една от издигнатите на подпори бараки. Лагерът се намираше в мочурищата край река Тедонган, която периодично заливаше бреговете си и налагаше този тип строителство.
За съжаление с това грижите за комфорта на лагерниците се изчерпваха. Нямаше отопление, почти никаква вентилация, а ако се съдеше по смрадта, липсваха и тоалетни.
Лежеше тук от половин час, заслушана в приглушените звуци на натъпканите горе хора: шепот, хлипане, яростни изблици, дори тихи успокоителни думи на майка към дете. В лагера държаха цели семейства, осъдени на превъзпитание, но главно използвани като безплатна работна ръка.
Изгаряше я гняв, единственото, което я топлеше в мразовитата нощ. Беше избрала това място, за да наблюдава главния портал с надеждата да види Грей.
Преди няколко минути през портала мина тъмнозелен транспортен камион, придружаван от униформени войници на мотоциклети. Водеха подкрепления. Нещо повече, камионът спря в сянката на сградата за разпити.
Тя изруга късмета си.
Скоро след това завиха сирени. Сейчан си представи как новодошлите откриват Пак и Джуланг, заключени в стаята за изтезания. Бяха разкрили бягството й.
Воят на сирените продължаваше, а сега светнаха и прожектори, чиито лъчи запълзяха по оградата. Целият лагер беше на крак и я издирваше.
Тя стисна пистолета и се зачуди къде би могла да се скрие. Мислеше да се смеси с лагерниците, но някой със сигурност щеше да я издаде, да я посочи с пръст, за да си спечели благоволението на войниците.
Започна да пълзи заднишком — възможно по-далеч от портала, от прожекторите. Сенките бяха най-добрата й защита.
Погледна към центъра на лагера и забеляза тежки танкови вериги, газещи калта към портала. След минута пътят за бягство от там щеше да е отрязан.
Сейчан се приведе и се втурна към следващата редица бараки.
Допреди броени минути се беше надявала Грей да дойде.
Сега се молеше американецът да не се появи.
21:18 ч.
Пиърс и Гуанин тичаха към изхода на сградата за разпити. Джуан спринтираше пред тях.
— Сигурно някой от заловените при хотела е проговорил — задъхано каза Грей.
— Или са разкрили измамата ни тук — възрази главатарката на Дуанджъ. Ако се съдеше по строгото й изражение, тя отказваше да повярва, че някой от нейните хора се е пречупил толкова бързо.
Джуан стигна до вратата, надникна навън и им даде знак да се приближат. Пиърс погледна над рамото му и видя, че доскоро потъналият в мрак лагер е ярко осветен. Край портала вдясно от тях хаотично обикаляха войници. Като че ли никой не обръщаше внимание на техния камион, нито на мнимите охранители с мотоциклетите.