— Явно не са ни разкрили — облекчено въздъхна Грей. — Следователно някой от вашите им е съобщил, че целта ни е този лагер.
— Но не и точните подробности на плана ни — заяви Гуанин в защита на човека, който най-вероятно беше подложен на жестоки изтезания.
— Поне засега. Имаме известен шанс да се възползваме от елемента на изненада. — Той наблюдаваше бъркотията, разбираше, че това няма да продължи много.
— Трябва веднага да овладеем портала.
— И да го държим, докато открием дъщеря ми — съгласи се жената.
Пиърс кимна. Когато започнеха, щеше да настане истински ад. Ала нямаха друг избор. Времето за криене беше отминало.
Той се обърна към двамата си спътници.
— Прегрупирайте хората си и атакувайте портала. Престрелката би трябвало да привлече цялото внимание към вас и да позволи на малък отряд бързо да претърси останалата част от лагера.
Джуан безмълвно измъкна сабята си от преметнатата на гърба му ножница.
Грей посочи мотоциклетите.
— С Ковалски ще вземем два от моторите. Ще се разделим и ще покрием колкото можем от лагера. Сейчан сигурно наблюдава отнякъде. Да се надяваме, че ще ни познае, ако се приближим достатъчно.
Гуанин бързо каза нещо на помощника си и той се втурна да подготви ударния отряд. Тя отново се обърна към Пиърс и го хвана за ръката.
— Намери дъщеря ми.
— Ще я намеря — обеща Грей.
„Или ще умра, докато я търся“.
21:22 ч.
Сейчан се измъкна изпод поредната барака и се изправи. Беше изминала една трета от разстоянието до края на лагера, като се придвижваше от редица на редица и се криеше в сенките, които с отдалечаването й от оградата се сгъстяваха все повече.
Когато се обърна, готова да се затича към следващата барака, мощна експлозия разлюля земята. Тя се завъртя и видя стълб черен дим, издигащ се през лъчите на прожекторите край главния портал.
„Какво е това, по дяволите?…“
До ушите й стигна тракане на автомати.
„Грей?“
Сейчан го изруга за глупостта, но в същото време не можеше да отрече, че изпитва облекчение. Тръгна покрай бараката към другия край на редицата, откъдето се разкриваше изглед към портала.
Изведнъж зад нея проблеснаха светлини. Заради воя на сирените и фокусираното й в друга посока внимание Сейчан забеляза опасността прекалено късно.
Иззад ъгъла на последната барака изскочи севернокорейски джип и я освети с фаровете си. Зад колата тичаха две колони войници.
Замръзнала за миг под лъчите на фаровете, тя осъзна, че няма как да не видят пистолета в ръката й.
Лагерничка с оръжие.
21:23 ч.
Грей се движеше успоредно с Ковалски. Мотоциклетите им се отдалечаваха от епицентъра на престрелката и навлизаха по-дълбоко в лагера.
Преди секунди Пиърс бе видял в огледалото как минохвъргачката взривява вътрешния портал, но черният дим скри разгръщането на хората на Гуанин, втурнали се напред, за да довършат зашеметените войници. Стоманената сабя на Джуан за миг проблесна като мълния през димната пелена и после изчезна.
Две огнени експлозии на изстреляни с ерпегета гранати разрушиха двете вишки на портала и ги превърнаха в пламтящи факли, увеличавайки източниците на черен дим. Автоматични откоси угасиха прожекторите край оградата от двете страни на входа и го потопиха в мрак.
Грей даде знак на Ковалски, че е време да се разделят. Здравенякът щеше да се насочи надясно, а Пиърс — наляво.
Щом партньорът му се отдалечи, Грей се приведе над кормилото и зави към тъмните дебри на редиците бараки. Знаеше, че атаката срещу портала е успяла благодарение на елемента на изненада. Когато войниците се прегрупираха, техният малък отряд нямаше да задържи позициите си задълго.
Той трескаво затърси с поглед сред тъмните редици от двете страни.
„Къде си, Сейчан?“
21:24 ч.
Сейчан се възползва от моментното стъписване на севернокорейските войници и се хвърли към най-близката барака. Извъртя се във въздуха, насочи пистолета си назад към джипа и изпразни почти целия пълнител. Единият фар на колата се пръсна и корейците залегнаха на земята.
Младата жена използва инерцията от скока си, претърколи се между подпорите на бараката и потъна в мрака. Зад нея се посипаха куршуми.
Тя продължи да се провира в калта под дъските и се измъкна от отсрещната страна. Без да спира, се затича към следващата редица и отново се претърколи под бараките.