През цялото време не изпускаше от поглед противника си. Джипът профуча покрай предишното й убежище и поднесе на завоя в края на редицата. Явно възнамеряваше да заобиколи и да й отреже пътя. Двете колони войници се разделиха и се изсипаха между бараките, като се пръснаха нашироко от двете страни, за да я обградят.
Бягството й беше спечелило най-много една-две минути свобода. Корейците бяха много и накрая щяха да я притиснат в ъгъла. А й оставаше един-единствен патрон.
Трябваше да измисли друг изход от положението.
21:25 ч.
Въпреки рева на мотоциклета Грей чу отляво изстрели, викове и заповедни крясъци и се насочи натам, като се надяваше да стигне навреме.
Докато се носеше по тесния коридор между бараките, пред него изскочи фигура в окаляна затворническа униформа. Трябваше му само миг, за да познае Сейчан.
„Слава богу!…“
Обзе го облекчение, но и нещо по-дълбоко, което стопли сърцето му.
Тя протегна ръка към него, сякаш го викаше при себе си.
Грей със закъснение забеляза пистолета в ръката й.
Сейчан натисна спусъка.
21:26 ч.
Този мотоциклет й трябваше.
Преди секунда бе чула гърления вой на двигателя му и се метна натам — съзнаваше, че това навярно е единственият й шанс да избяга. В пистолета й оставаше само един патрон и нямаше право на грешки. Така че когато изскочи на открито, тя се прицели и стреля.
Мъжът политна назад и се преметна в калта.
Мотоциклетът остро зави и се блъсна в бараката. Сейчан захвърли безполезното оръжие и се втурна към него, изправи го, яхна седалката, даде газ и го обърна.
Падналият шофьор се надигна на лакът и посегна към автомата си.
„И на мен няма да ми е излишен“ — помисли тя.
Потегли и протегна ръка, готова да грабне оръжието от земята.
Шофьорът измъчено вдигна лице към нея.
Тя ахна, ослепяла за всичко друго наоколо освен за тези тъмносини очи с цвят на буря.
„Грей…“
Сейчан удари спирачки и мотоциклетът рязко се завъртя.
Той се изправи, притиснал с длан окървавеното си рамо.
— Вече е крайно време да престанеш да стреляш по мен — измърмори Пиърс и вдигна автомата със здравата си ръка. — Другия път ще свърши работа и едно обикновено „здрасти“.
Тя го притегли към себе си и го целуна по устните.
— Да, така е малко по-добре… обаче ще трябва още да се поупражняваме.
Сейчан чу ръмженето на джипа край съседната редица.
Виковете зад нея се приближаваха.
— Качвай се! — подкани го тя.
Въпреки болката Грей се метна на седалката, обгърна Сейчан през кръста с една ръка, а с другата откри огън назад.
Огледалото отрази пръсналите се във всички посоки войници.
— Давай! — изсумтя Пиърс.
Сейчан завъртя ръкохватките и мотоциклетът подскочи напред като заек.
Грей се вкопчи по-здраво в нея.
Сейчан не знаеше дали ще се спасят, ала беше сигурна в едно: не искаше той да я пусне. Никога.
21:28 ч.
Болка пронизваше рамото му при всяка неравност. По гърдите му се стичаха горещи ручейчета кръв. Ако не се беше наклонил настрани още щом зърна пистолета в ръката й, Сейчан щеше да го улучи право в сърцето.
Грей се държеше за нея с ранената си ръка и извъртян назад, стискаше автомата със здравата и стреляше наслуки по всеки севернокорейски войник, който се мернеше пред погледа му.
На трийсетина метра зад тях се появи джип и ги освети с единствения си фар. Войникът на предната дясна седалка стоеше изправен, опрял автомат върху предното стъкло.
Пиърс стреля по предницата на колата и разби втория й фар.
Джипът зави и изстреляният от войника откос улучи дъсчените стъпала на една барака вляво. Отвътре се разнесоха панически крясъци.
— Надясно! — извика той на Сейчан.
Тя реагира толкова бързо, че ръката му за малко да се изхлузи от кръста й. Стиснал седалката между бедрата си като в менгеме, Грей се наведе и отвърна на огъня, разкъсвайки на парчета предната дясна гума на джипа.
— Сега наляво! — изрева Пиърс.
Мотоциклетът се отклони от предишната си траектория и в същия миг край ухото му изсвириха куршуми. Този път той се прицели в предната лява гума и я пръсна на черни конфети.
Вече с нарушен баланс, джипът стана напълно неуправляем и бързо намали скоростта си. В същото време Сейчан даде газ и се насочи към портала на стотина метра пред тях. Грей продължаваше да се цели назад и от време на време пускаше по някой откос, колкото да обезкуражи ответен обстрел.