— Като гравитацията ли? — попита Дънкан.
Тя признателно го потупа по рамото.
— Точно така. Тъмната енергия и гравитацията са тясно свързани концепции.
Рейчъл намръщено се втренчи в Монк, после се обърна към Джейда и с целеустремеността на родена следователка стреля право в тайната, която криеха от тях.
— С риск да стана досадна, според вас защо този кръст излъчва тъмна енергия?
— Защото кометата, която в момента свети в небето, прави тъкмо това.
Думите й накараха всички да се разшават неспокойно. Астрофизичката пак погледна Кокалис. Разбираше, че е преминала границата, но смяташе, че Рейчъл заслужава отговор. Тази жена имаше аналитичен ум, който Джейда започваше да уважава. Щеше да е глупаво да я държат в неведение.
Монк леко сви рамене. Оставяше я да прави каквото знае.
Тя прие жеста му като знак на съгласие и допълни обяснението си.
— Или поне траекторията на кометата проявява известни гравитационни аномалии, които напълно съответстват на моите теоретични изчисления.
— А кръстът? — попита Йосип.
— Вие казахте, че кръстът е направен от паднала звезда. От метеорит. — Джейда си спомни метеорния дъжд на видеозаписа от Аляска. — Чудя се дали въпросният метеорит не е бил къс от тази комета, паднал на земята при предишното й преминаване.
Рейчъл се замисли над тази възможност.
— Кога е било предишното преминаване на кометата?
— Преди около две хиляди и осемстотин години.
— Значи към осемстотната година преди Христа. — Рейчъл се обърна към отец Тараско. — Това свързва ли се по някакъв начин с всичко, което сте научили за кръста?
Свещеникът унило почеса стърнището по брадичката си.
— Илдико пише само, че кръстът бил направен от звезда, паднала много преди свети Тома да се отправи на Изток.
Отговорът му ги разочарова. Нямаше да е зле да получат категорично потвърждение.
Йосип изведнъж подскочи на мястото си.
— Чакайте! — Пресегна се и прелисти пергаментите на Илдико. — Погледнете тук!
19:38 ч.
Отец Тараско постави един от листовете в средата на масата. Вигор се изправи, за да вижда по-добре.
Приятелят му посочи изображението в центъра на пергамента.
— Според Илдико тези три знака били гравирани върху ковчежетата с черепа и кръста.
Монсиньор Верона намести очилата си за четене. Символите бяха много бледи и приличаха на китайски: група от три йероглифа с латински думи под всеки от тях.
Той се надвеси над листа и преведе на глас латинския текст.
— Думата под първия йероглиф означава „две дървета“. — Знакът наистина приличаше на дървета. — Втората е „заповядвам“, а третата — „забранени“.
Йосип му посочи последния знак.
— Обърни внимание, че третият йероглиф е комбинация от първите два. Онзи, който означава „забранени“.
Вигор не разбираше накъде клони приятелят му.
— Прочети този текст — каза отец Тараско. — Виж какво е написала под йероглифите Илдико.
Тези редове бяха още по-бледи, но Вигор позна латинските стихове от Стария завет — и трите бяха от Битие.
Монсиньор Верона преведе първите два стиха на глас:
— „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“.
Прочете и следващия стих, също свързан със забраната да се яде от друго дърво, този път дървото на живота в рая.
— „Ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега — да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно…“
Преди да довърши, Йосип дръпна пергамента изпод носа му.
— Най-древната китайска писменост представя думите и идеите като образи и често ги комбинира, за да образува по-сложни концепции.
Вигор погледна написаното от Илдико.
— Но това предполага, че древните китайци са познавали Битие. Историята за двете дървета, които Бог заповядал да бъдат забранени за човека.
— Мога да дам още такива примери. — Приятелят му се изправи, припряно отиде до едно бюро и затършува из купищата документи.
Монсиньор Верона впери очи в листовете на масата, зачуден за значението на последното откритие. Дали древните китайци бяха знаели за събитията, описани в Битие? Това потвърждаваше ли библейските разкази? Китайският беше най-старият съществуващ и днес писмен език — датираше от около четири хиляди години.