Дънкан прокара длани над древния череп и върховете на пръстите му усетиха хлъзгавото поле. Замисли се за предположението на Джейда, че излъчването е тъмна енергия, и кожата на ръцете му изтръпна. Като физик и електроинженер, Рен беше прегледал изчисленията й, приложени към материалите за операцията. Намираше ги за също толкова изящни и секси, колкото самата им авторка.
Потръпна, отмести черепа настрани и протегна дланите си над книгата.
Вигор се разхождаше около масата.
— Значи това си търсил през всички тези години, Йосип.
— След като открих реликвите, не бях в особено добра форма. Разкъсваха ме срам, страх и параноя. Трябваше да помисля някъде на спокойствие, да възстановя равновесието си.
Нямаше нужда Дънкан да е психиатър, за да разбере, че свещеникът страда от някакво хронично психическо заболяване. Постоянно имаше тикове.
— Щом ме обявиха за мъртъв, останах тук, за да работя необезпокоявано — поясни отец Тараско. — Това място стана моето самоналожено изгнание, моя манастир, в който намерих уединение.
— Избрали сте адски подходящо място да останете сам — отбеляза Монк. — Направо насред нищото.
— Привлече ме не само изолираността на Аралско море. Може би отначало. Но после някъде в дъното на болния си мозък започнах да усещам, че правя някакви връзки, които стигнаха до съзнанието ми едва по-късно. Много пъти съм се убеждавал, че манийните ми епизоди не са съвсем безполезни.
„А, има биполярно разстройство“ — разбра Дънкан. Трябваше да се сети по-рано, признаците бяха налице. Един негов колега и приятел страдаше от същото заболяване. Доста тежък кръст.
— Какви връзки си направил? — попита монсиньорът.
Йосип посочи реликвите.
— Това тук е черепът на Чингис хан. А от окото на подвързията знаем, че тя е направена от кожата на лицето и главата му.
Спомняйки си над какво е изпънал пръстите си, Дънкан скришом потрепери. Любопитството му обаче скоро надделя и той затърси окото.
— С други думи, реликвите са направени само от главата на Чингис хан — продължи свещеникът.
— Имаш право — промълви Вигор. — Това изобщо не ми беше хрумвало.
— Понякога малко лудост върши добра работа. По време на маниен епизод се озовах тук. Едва по-късно разбрах защо. Защото е трябвало да дойда тук.
— Защо? — Монсиньор Верона впери напрегнато очи в него.
— Според мен има още реликви. Не са само тези две.
— Още трохи — обади се Рейчъл.
— Синът на Чингис хан оставил в Унгария реликвите от главата на баща си и по този начин обозначил най-западния край на наследената от него империя. Но защо само тези неща? Не ми се струваше логично. С времето развих друга теория, която смятам за вярна. Според мен Чингис хан е заповядал на сина си да превърне целия известен свят в негов гроб, да разпространи духовното му наследство от единия до другия край на Монголската империя.
— Точно в негов стил — съгласи се Вигор. — Та значи главата му била оставена в единия край…
— В Унгария, в гробницата на Атила — каза отец Тараско. — А после?
— Тук ли? — попита Джейда.
Свещеникът я погледна и се усмихна.
— По времето на Чингис хан районът около Аралско море е бил най-източният край на Монголската империя. Място с огромно значение. Затова реших, че е естествено да започна търсенето тук.
Вигор се завъртя и се огледа.
— И през цялото това време си търсил изгубените реликви, така ли?
— Площта е огромна. А и след пресъхването на морето релефът драстично се е променил. — Йосип се отдалечи и се върна с карта, която разви върху масата.
— Ето как е изглеждало някога Аралско море.
Дънкан се поизправи и погледна големия воден басейн, след това отново насочи вниманието си към черепа, понеже забеляза нещо странно.
— Аралско море означава „море с острови“ — поясни свещеникът. — Едно време в него имало над хиляда и петстотин острова. Предположих, че следващата реликва на Чингис хан е била скрита на някой от тях.
— И си започнал да ги претърсваш един по един?! — възкликна Вигор.
— С малко помощ. — Старият му приятел кимна към Санджар.
— А как плащахте за всичко това? — попита Монк.
Основателен въпрос.
Отец Тараско заби поглед в краката си. Явно не му се щеше да отговори.
Спаси го монсиньорът, който долови смущението му.
— Ти спомена, че унгарският епископ открил в гроба на Атила визитна картичка с името на Чингис хан. Златен предпазител с изображения на феникс и демони.