Йосип буквално потъна в земята.
— Продадох го. На един купувач в Монголия. Човек с огромно състояние, който го купи за личната си колекция. Поне знам, че ще го съхрани за историята.
Рейчъл се намръщи. Работата й в италианската полиция беше свързана с черния пазар на антики.
— На кого го продадохте?
Свещеникът стисна устни и Вигор отново му се притече на помощ.
— В момента това няма значение.
— Не стоварвайте вината върху купувача, моля ви — каза Йосип. — Решението да продам предпазителя беше мое и той го купи само за да не попадне в лоши ръце.
Монк отново насочи разговора към основния въпрос.
— Ако сте прав, че следващата троха е тук, не виждам как ще я открием навреме. Все едно да търсим игла в копа сено.
— Чаках прекалено дълго — призна Йосип.
— Тогава може би просто трябва да продължим за Монголия — предложи Джейда. Не изглеждаше особено огорчена от тази перспектива.
Дискусиите стигаха до задънена улица и Дънкан за пореден път прокара длани над повърхността на книгата. Искаше да се увери, преди да вземе думата.
Удовлетворен, той посочи с показалец едно място от корицата.
— Монсиньор Верона… искам да кажа, Вигор… това ли е окото, за което споменахте?
Вигор се приближи и погледна над рамото му.
— Да, точно там. Знам, почти не се забелязва. Самият аз го открих с помощта на лупа.
Дънкан плъзна пръста си над тома, проследявайки повърхността на енергийното поле. Когато стигна до окото, показалецът му се издигна и след като го подмина, се спусна отново.
— Не знам дали е важно, но енергията над окото е по-силна. Усещам издуване на полето. Съвсем ясно.
Монсиньорът сбърчи чело.
— И каква е причината?
Джейда се приближи от другата му страна и донесе със себе си полъх на ябълков цвят.
— Дънкан, ти каза, че черепът има значително по-силно поле от кожата. Предполагам, че това е функция от масата му. По-голяма маса, повече енергия.
Рен кимна. Харесваше му, когато тя говореше за наука.
— Което би трябвало да означава, че това място от подвързията има по-голяма маса от останалата повърхност.
Вигор се намръщи.
— За какво говорите вие двамата?
Дънкан се обърна към монсиньора.
— Под това око е скрито нещо друго.
Отец Йосип ахна.
— Изобщо не съм се сетил да проверя. Дадох да направят рентгенов анализ на книгата, но нямаше нищо особено.
Джейда сви рамене.
— Ако е мека тъкан като кожата, рентгенът спокойно може да не я е регистрирал.
— Трябва да отворим окото — каза Монк.
Монсиньор Верона погледна стария си приятел.
— Ще донеса инструментите си — каза отец Тараско и излезе.
Вигор поклати глава.
— Трябваше да се сетя за това. Главното послание на евангелието от свети Тома е, че пътят към Бог е отворен за всеки, който има очи да вижда. „Търсете, и ще намерите“.
— Само трябва да отвориш очите си — прибави Рейчъл.
Йосип се върна с остро ножче „Екзакто“, пинсета и щипци, напълно готов за предстоящата офталмологична операция.
Дънкан се отдръпна, за да направи място на двамата археолози, които прерязаха тънките конци, държали окото затворено векове наред. Клепачите бяха прекалено изсъхнали, за да ги разтворят, затова се наложи внимателно да изрежат кръг около окото и да отстранят кожата.
В гласа на Вигор се долавяше благоговение.
— Подай ми…
Йосип му протегна лупата.
— Благодаря.
Монсиньорът се надвеси над новоотворената дупка в подвързията.
— Виждам повърхност, покрита с нещо, което прилича на изсъхнали останки от папили. Струва ми се, че скритата в окото тъкан е тънко парче от мумифициран език.
— Уф, страхотно — изпъшка Джейда и се отдръпна. Нейното научно любопитство явно си имаше граници.
— Татуирали са повърхността — отбеляза Йосип. — Елате да видите.
Дънкан се наведе към лупата, която държеше Вигор. По повърхността на съсухрената тъкан имаше отчетливо изображение, нарисувано с черно мастило.
— Това е карта — изрече на глас откритието си Рен, забелязвайки приликите с картата на отец Йосип. — Карта на Аралско море.
Рейчъл не изглеждаше по-доволна от астрофизичката.
— Съхранена върху езика му?!
Отец Тараско се обърна към нея. На лицето му бе изписано трескаво вълнение.
— Чингис хан ни казва къде да отидем.
— Един от островите е татуиран в червено и под него е написана думата „equus“ — потвърди Вигор. — На латински тя означава „кон“.