Няколко прозореца светнаха и се показаха лица, привлечени от шума. Като видяха обаче какво става, хората бързо се скриха и отново угасиха лампите.
Светлините на хеликоптера блестяха в огледалото на Грей. Преследвачите им се приближаваха и до няколко секунди щяха да ги настигнат.
— Натам! — изрева той и зави наляво към отворените врати на един от краварниците. Трябваше им убежище. Сякаш в потвърждение на това тежко затрака картечница и осея земята наоколо с куршуми. Пилотът явно разбираше, че плячката му се опитва да се скрие.
Сейчан стреляше по вертолета, както и Гуанин, която седеше на мотора зад Джуан. Майка и дъщеря посрещаха яростния бараж, без да трепнат, и правеха всичко възможно да отговарят на огъня.
Мотоциклетът на Грей влетя в мрачните дълбини на краварника, другите го последваха от двете му страни.
Вертолетът се издигна по-високо и прелетя над краварника. Вратите от отсрещната страна също бяха отворени.
Дългата широка сграда беше оборудвана със съветска техника за масово производство. Отляво имаше редица доилни апарати, а отдясно — отделения за по четири-пет крави, които ги посрещнаха с огромните си лъщящи очи и негодуващо мучене.
Пиърс пресметна, че животните са повече от сто. Отвън, от двете страни на отсрещната врата, имаше големи заграждения, натъпкани с още добитък.
Той угаси фара и спря в средата на постройката. Спътниците му направиха същото. Хеликоптерът закръжи отгоре със зловещ грохот — знаеше, че жертвите му са вътре, и чакаше да види от коя страна ще се появят.
Грей разбираше, че за съжаление наистина ще се наложи да излязат. Не можеха да останат тук. Със сигурност скоро щяха да се появят и сухопътни сили.
Ала това беше най-малката му грижа.
Той си погледна часовника. Наближаваше полунощ. Ако не стигнеха до брега през следващите няколко минути, вече нищо нямаше да има значение.
— Как ще го разиграем? — попита Ковалски.
Пиърс му обясни и партньорът му пребледня.
23:41 ч.
„Не че имаме друг избор“ — помисли си Грей, след като инструктира спътниците си.
Вдигна бинокъла си и го насочи към голите ниви. На четиристотин метра от фермата имаше гора. Ако успееха да се доберат до нея, дърветата щяха да им осигурят достатъчно прикритие, за да стигнат до плажа.
Но това означаваше да напуснат краварника.
— Да започваме! — нареди Пиърс.
Всички слязоха от мотоциклетите и почнаха да отварят отделенията, като започнаха от средата и продължиха към двата края; пляскаха кравите по задниците, за да ги изкарат в прохода. Това не им струваше много усилия, тъй като животните явно бяха свикнали с редовното доене.
Свободното допреди малко пространство се изпълни с едри движещи се тела и Грей даде знак на хората си да яхнат моторите. Двигателите зареваха и кравите започнаха да се отдалечават в двете посоки от източника на звука. За да ги накара да побързат, Сейчан вдигна автомата си и изстреля откос по металния покрив.
Оглушителните гърмежи свършиха работа. Животните замучаха и побягнаха към двата изхода, като се блъскаха.
Трите мотоциклета последваха онази част от стадото, която се изсипваше през задния изход. Движеха се с изключени фарове, плътно сред изпадналите в паника крави.
Изненадата си каза своето и хеликоптерът започна да обикаля ту от едната, ту от другата страна, явно неуверен какво всъщност става.
Възползвайки се от хаоса, трите мотора полетяха към нощния мрак. В момента вертолетът се намираше от другата страна на краварника, но вече се връщаше, насочил лъча на прожектора към тях.
Когато се озоваха под открито небе, Грей зави в едната посока, Джуан — в другата. Гуанин и Сейчан едновременно скочиха от седалките и отвориха портите на загражденията.
Паниката вече се беше предала и на добитъка навън. Наблъсканите едно до друго животни нервно мучаха и тъпчеха на място и щом видяха пътя към свободата, се заизливаха навън.
За броени секунди настана истински ад.
Ковалски седеше на мотоциклета си малко по-встрани и чакаше с насочен нагоре автомат.
Ревът на хеликоптерните ротори се превърна в грохот. Вятърът и шумът подплашиха добитъка още повече — както и ослепителният блясък на прожекторния лъч.
Ковалски откри огън и от небето се посипа стъкло. Отново се възцари мрак.
Изненадан, вертолетът се понесе настрани.
Сейчан и Гуанин се върнаха на моторите си и групата — с угасени фарове — се смеси със стадото, което бягаше панически към голите ниви и далечната гора.
Грей се опитваше да не блъска техните четириноги спътници, които обаче не му отвръщаха със същата любезност и на няколко пъти го шибаха с опашки. Така или иначе, кравите продължаваха да се отдалечават в нужната посока. Другите два мотоциклета не изоставаха.