— Тогава какво чакаме? — попита Кокалис.
И тръгна пръв, в случай че има някаква опасност. Другите бързо го последваха.
Вигор погледна Рейчъл ухилен до уши, готов да се впусне в това приключение. Едва се сдържаше.
Това беше смисълът на живота му.
Тя се молеше да не е и неговата гибел.
22:37 ч.
Монсиньор Верона пълзеше на четири крака зад Йосип.
Тунелът се оказа по-висок, отколкото очакваха, но им свърши работа и изкуствената ръка на Монк, който разчистваше препятствията по пътя им: срутени камъни, купчини пясък и солени кристали — истинска „къртица“, пробиваща недрата на някогашния остров.
— След няколко метра май се разширява! — извика им през рамо.
Правотата му се потвърди само след минута.
Светлината на фенерчето му изчезна. Отец Тараско го последва и също се измъкна от тунела, изправи се и се вцепени, после залитна, очевидно смаян от онова, което вижда.
Вигор с разтуптяно сърце изпълзя след него.
Намираха се в голяма пещера — цялата покрита със сол. От белия купол се спускаха лъскави сталактити от солени кристали, сталагмитите приличаха на млечно бели зъби. На други места имаше цели солни колони, свързващи пода и тавана.
Докато влизаха, останалите по различен начин проявяваха изумлението си.
Последен към тях се присъедини Дънкан.
— Майко Бо…
— Тази пещера също трябва да е била под водата — прекъсна го Йосип. — Когато водите са се отдръпнали, от морето е останала само солта.
— И още нещо, да се надяваме — прибави Вигор. — Трябва да потърсим други реликви на Чингис хан.
Групата се разпръсна. Ходеше се трудно, тъй като каменният под беше плътно покрит с кристали като онези навън, само че някои дебели колкото мъжко бедро, хаотично подпрени един върху друг като отсечени дървета от сол.
В пещерата заехтя високо хрущене. Миришеше на море и солта пареше очите им.
— За да се натрупа толкова сол, равнището на водата трябва да се е покачвало и спадало през вековете — прошепна Джейда на Дънкан, но заради акустиката гласът й стигна до всички.
— Дъждовете също са допринесли за това — отвърна той. — От повърхността се е просмуквала още сол.
Астрофизичката вдигна поглед към тавана.
— Предполагам, че по времето на Чингис хан пещерата не е била изцяло под вода, но до нея се е стигало само с плуване.
Сигурно бяха прави.
Изведнъж обзет от умора и осъзнал, че археологията може би е младежко занимание, Вигор се опря на една солна колона, дебела колкото уличен стълб, като си мислеше, че е достатъчно здрава, за да издържи тежестта му. Тя обаче се напука под дланта му и се строши — оказа се съвсем крехка.
За щастие Монк и Рейчъл бяха наблизо и го дръпнаха настрани, за да го предпазят от посипалия се дъжд от кристали и по-едри късове.
— Внимавай, вуйчо — предупреди го племенницата му, докато му помагаше да се изправи и изтупваше искрящия прах от раменете му.
— Вижте! — възкликна Кокалис, като сочеше разширяващата се основа на срутилата се колона.
Вигор се обърна и насочи лъча на фенерчето си натам. Нещо вътре отразяваше светлината.
— Елате! — извика той на всички.
Другите се събраха и също осветиха мястото.
Отец Тараско клекна и се вгледа.
— Прилича на каменен пиедестал, върху който има някакво ковчеже.
— Като онова в гробницата на Атила, което е описал унгарският епископ! — ахна Вигор. — Това ще да е!
Йосип се изправи.
— Трябва да махнем солта.
Арслан му подаде малка чанта с инструменти и двамата се заеха да отстраняват дебелата солна кора с помощта на чукове, длета и четки.
Под нея постепенно се показа ковчеже, високо трийсетина сантиметра и два пъти по-широко.
Свещеникът изчетка кристалите от черната му повърхност. Длетата я бяха нащърбили на няколко места. Той изчовърка една от драскотините с нокът.
— Под патината прилича на сребро.
Арслан освободи долната половина на ковчежето и монсиньор Верона се наведе да погледне отблизо.
— Май си прав. И има панти.
Скоро се показа цялото сандъче и последният удар на чука леко го помръдна от пиедестала.
Свършил работата си, Арслан се отдръпна настрани.
— Ти го отвори, заслужил си това право — каза Вигор на приятеля си.
Изгубил дар слово от вълнение, отец Тараско признателно го стисна за лакътя. Пръстите му трепереха.
После с две ръце повдигна капака, чиито покрити със сол панти изскърцаха. В същия момент се отвори и предната плоскост, очевидно също закачена на панти отдолу.