— Значи не сме сигурни за нищо.
Пейнтър хвърли поглед към Кат, сякаш се колебаеше дали да каже нещо.
— Какво има? — подкани го Грей.
Брайънт кимна на директора и той въздъхна тежко.
— Получихме още една смущаваща информация от Центъра за космически и ракетни системи. Още е рано за каквито и да е сериозни заключения, но един от физиците, който работил с доктор Джейда Шоу, анализирал нейните данни за гравитационните аномалии на кометата, същите онези вариации, които според доктор Шоу доказват наличието на тъмна енергия.
— И?
— Та този физик от ЦКРС е продължил да следи аномалиите с приближаването на кометата към Земята. И е убеден, че те се увеличават.
— Какво означава това?
Кроу отново стрелна с поглед Кат.
— Още чакаме отговор на този въпрос. Може да е нещо сериозно… а може да се окаже и маловажно. Ще научим чак след като бъдат събрани и анализирани още данни.
— Колко време ще отнеме това?
— Поне половин ден. Сигурно повече.
— Значи дотогава трябва да открием онзи спътник.
— В него може би са отговорите на всички въпроси.
— Пейнтър напрегнато впери очи в него. — Кога можете да заминете?
— Веднага. Ако Кат организира логистиката…
Тя се размърда на стола си.
— Мога да прехвърля групата на командир Пиърс в Монголия до изгрев-слънце.
— А групата на Монк? — попита Грей.
— Току-що получих информация от Казахстан — отвърна Брайънт. — Силна буря ще ги забави за кратко. Но ако няма други проблеми, още предобед би трябвало да пристигнат в Улан Батор.
— Тогава да действаме — реши Пейнтър. — Имаме нужда от колкото може повече хора на земята. Сейчан ще дойде ли с теб?
На път за този разговор Пиърс беше срещнал Гуанин в коридора. Тя се връщаше в Хонконг, за да помогне на онези от нейната триада, които още бяха в плен. По сълзите в очите й Грей можеше да се досети за отговора на въпроса на директора.
— Мисля, че ще дойде.
— Добре.
Кроу бързо затвори: очевидно бе зает на много фронтове.
Пиърс остана вторачен в черния екран, но пред очите му бе опустошението на Антарктида. Мисията не търпеше забавяне.
„Дано Монк не закъснее“.
17.
19 ноември, 00:17 ч. местно време
Аралско море, Казахстан
Рейчъл и другите припряно се спуснаха в претъпканата светая светих на отец Тараско. Воят на вятъра долиташе до тях дълбоко в лабиринта от проходи и помещения — бурята стоварваше гнева си върху изоставения кораб. Виелицата свиреше из ръждивия корпус, разтърсваше свободно висящи железни платна, разклащаше изпочупени парапети.
Пилотът беше приземил хеликоптера от подветрената страна на тази планина от корозирала стомана и правеше всичко възможно да защити двигателя и движещите се части от навяващите пясък и сол.
На най-долните равнища на лабиринта се бяха събрали още от хората на Йосип, които сякаш не обръщаха внимание на грохота и опасността — явно бяха свикнали да се оттеглят тук, когато природата горе се развилнее. Излежаваха се, играеха карти или запълваха времето си с дребни домакински задачи.
Спокойствието им изобщо не действаше на Рейчъл.
— Да сложим ковчежето на масата — каза Монк на Дънкан.
Докато двамата пренасяха патинираното сребърно сандъче, Джейда изтърси пясъка от косата си и изтупа праха и солта от дрехите си.
Бурята не беше разрошила само нея.
Санджар остави ослепения с качулка сокол на един прът и Херу гневно размаха крилете си няколко пъти, но острите му нокти бяха забити в дървото — знаеше, че не бива да лети на сляпо. Неговият стопанин успокоително му шепнеше и го чешеше зад тила.
Рейчъл застана до него, възхитена от умението му.
Вуйчо й имаше други грижи. Даде знак на Йосип да дойде при масата и каза:
— Трябва да проучим това нещо колкото може по-подробно и да открием всички възможни указания.
Старият му приятел кимна, но пак с онова разсеяно изражение, сякаш мислите му витаят другаде. Докато Кокалис и Рен пренасяха ковчежето при първите реликви, той се взираше в една висока етажерка, обърнат с гръб към масата.
Арслан се приближи до свещеника, като че ли искаше да го попита нещо, но вместо това опря дулото на черен пистолет отстрани на корема му и изкрещя: