Рен скочи на крака, засили се и удари вратата с рамо. Тя отказа да поддаде, най-вероятно подпряна отвън. Бяха в капан.
Джейда се изправи иззад друга етажерка — там я беше натикал Монк в самото начало на престрелката.
Санджар стоеше на колене до зашеметения Херу, който пляскаше с криле на каменния под.
Рейчъл изтича с вуйчо си при тежко дишащия Йосип.
Под тялото на свещеника се събираше локва кръв и тя разбра, че не му остава много — което навярно се отнасяше за всички.
00:40 ч.
„Не, не, не…“
Вигор беше коленичил до своя приятел, завърнал се от мъртвите само за да умре отново, човек, жестоко наказан от съдбата, надарен едновременно с гениалност и лудост. Не заслужаваше такъв край.
Хвана ръката на Йосип и започна да чете молитва.
Отец Тараско го зяпаше смаяно. От устните му се стичаше кръв, не можеше да говори — гърдите му бяха разкъсани от куршумите на предателя.
— Не се движи, скъпи приятелю.
Кокалис държеше мършавия старец в скута си.
Монсиньор Верона стисна ръката на приятеля си и насочи цялата си любов към него. Не можеше да направи нищо повече. Беше видял истината в очите на Монк.
Лишен от глас, Йосип събра сили и притегли дланта му към окървавените си гърди. Вигор усети туптенето на сърцето му и каза:
— И ти ще ми липсваш.
Виждаше в очите на стария си колега съпротивата, съжалението. Отец Тараско знаеше каква опасност е надвиснала над света и че не може да помогне с нищо.
— Ти си носил това бреме достатъчно дълго, приятелю. Оттук нататък ще го поема аз.
Йосип продължаваше да се взира в него, докато Вигор внимателно очертаваше кръст на челото му.
— Почивай в мир — прошепна монсиньор Верона. И свещеникът издъхна.
00:42 ч.
Дънкан помогна на Монк да вдигнат тялото на отец Йосип върху масата.
— Съжалявам — каза Рен. — Ще ми се да имахме време да му направим прилично погребение.
Вигор преглътна сълзите си и кимна, загледан в опустошената библиотека.
— Това е подходящо място за него.
— Но не бива да се превърне и в наш гроб — напомни им Кокалис.
Дънкан се обърна към Санджар.
— Има ли друг изход?
Младежът беше завил сокола си с одеяло.
— Не, съжалявам. Другите тунели просто водят към още помещения. Единственият изход е през тази врата.
Рен разбираше, че в най-добрия случай имат още няколко минути, за да се измъкнат. Щом напуснеха кораба, Арслан и неговите хора щяха да взривят подземието. Имаше само една надежда — убийците да събират всичко ценно по пътя си и да се забавят, ала не можеха да разчитат на това.
Джейда стоеше с широко отворени очи, обгърнала тялото си с ръце.
— Искаха да ни убият — разтреперана, почти изпаднала в шок, каза младата жена.
— И все още може да успеят — прибави Дънкан. Нямаше смисъл да се заблуждават за положението си.
Тя му се намръщи.
— Нямах предвид това. Помисли. Ако не бяхме оказали съпротива, сега щяхме да сме мъртви. Експлозивите са предназначени да погребат труповете ни в този необозначен гроб.
Рен продължаваше да не я разбира.
— Вече не трябваше да сме живи — разгорещи се астрофизичката и махна с ръка наоколо. — Онзи кретен каза, че били заредили бомби из цялото подземие. Тогава защо не и тук? Това е най-долното ниво. Той е смятал, че вече ще сме мъртви.
„Естествено…“
Монк изруга и се зае да оглежда стените.
Като проклинаше глупостта си, Дънкан провери от отсрещната страна. Отне му по-малко от трийсет секунди да открие един от зарядите, поставен в основата на дебел дървен стълб, който носеше тавана на огромното помещение.
— Намерих един! — извика той.
— Тук има още един! — отговори му Кокалис.
— Махни трансивъра! — инструктира го Дънкан. — И внимавай!
Рейчъл се приближи до него.
— Мислиш ли, че ще успеете да обезвредите всички навреме?
— Нямам и намерение — отвърна той. — Най-вероятно са заредили взривове из цялото подземие.
Младият мъж предпазливо отлепи парчето пластичен експлозив, като внимаваше с капсул-детонатора и трансивъра. После изтича с него при стоманената врата.
Там го чакаше Монк с друг трансивър в ръка.
Рен залепи експлозива за яките панти и отвори капачето на трансивъра, устройство, представляващо комбинация от предавател и приемник. Промени настройките на приемника с нокът, тъй че да са различни от тези на другите заряди в подземието.