— Все още търсим купувача, госпожо Айнарсон. Точно както и преди. По неизвестна причина той е решил да продаде колата, макар никога да не го е обсъждал с вас. Излязъл е, за да я покаже на някого и не се е върнал. Може някой да е проявил интерес към колата, да го е спрял на улицата или нещо подобно. Може някой да е търсил точно такава кола и затова да се е свързал с него. Или някой е търсил него, именно него, а не колата, но я е използвал като претекст. Подмамил го е да я продаде, вероятно с пари в брой като уловка. Знаете ли дали е бил притиснат от липса на пари?
Тя поклати глава, докато дъвчеше раздробената бучка захар.
— И преди ме питахте същото. Не, не беше в тежко положение. Имам предвид, не чак толкова. Все пак всички се нуждаят от пари, ние не бяхме много добре финансово. А сега е дори още по-лошо. Не мога да дам малкия на детска градина. Освен това имам мигрена — започна да масажира внимателно слепоочието си, сякаш да покаже, че той трябва да се отнася внимателно към нея или в противен случай би получила травма в главата. — Заболяването ми пречи да работя добре, сама съм с детето и всички останали проблеми.
Той кимна съчувствено.
— Известно ли ви е да е играл комар или да е взел заем, да речем от някой познат, и да му е било трудно да се издължи?
— Не, нямаше дългове. Не беше кой знае колко умен, но пък и не е правил гафове. Справяхме се някак. Имаше работа. Парите ги даваше за колата, а от време на време и за някоя чаша бира. Понякога беше много устат, но не бе достатъчно обигран, за да се замеси в нещо…, нещо незаконно. Или поне аз мисля така. Бяхме женени осем години и смятам, че го познавам. Имам предвид познавах. И не искам да седя тук и да дрънкам за Егил, нищо че е мъртъв — тя пое дълбоко въздух.
— Не си ли спомняте някой от приятелите му да е проявявал желание да вземе колата?
— О, да, със сигурност имаше мнозина. Но той не искаше да я продава. Дори не искаше да я даде под наем.
— А ще си спомните ли обаждания по телефона в дните преди изчезването му, които евентуално са свързани с продажбата?
— Не.
— Как се държа вечерта, преди да излезе?
— Преди отговорих на този въпрос. Както обикновено. Върна се от работа в три и половина. Беше първа смяна. Яде пица „Мексикана“, пи кафе и цял следобед лежа в гаража.
— Лежа?
— Под колата. Стягаше я. Беше обсебен от тази кола. След това я изми. Аз не излязох от къщата и не забелязах нищо, преди той да влезе, точно по средата на „Казино“, и да каже, че има среща, за да показва колата.
— Не спомена име?
— Не.
— Нито мястото на срещата?
— Не.
— И вие не попитахте ли защо ще я продава?
Тя докосна бързо косата си и поклати глава.
— Не му се бърках за колата. Дори нямам шофьорска книжка. Беше ми все едно каква кола ще имаме, стига да има някаква. А и той не каза, че ще я продава, само щеше да я покаже на някого. И не е задължително да е на убиеца. Може да е срещнал някого, да е взел човек на стоп или нещо такова. Какво знам аз?! Нашият град е пълен с откачалки заради хероина, не разбирам как не можете да спрете това. Помислете за Ян Хенри. Ще израсне тук, а няма много високи оценки, в това отношение прилича на баща си.
— Високите оценки — усмихна се Сейер — идват с течение на времето. Май трябва да порасне още няколко години. Издирвахме въпросния купувач чрез вестниците и телевизията — припомни й той, — но никой не се свърза с нас. Никой не посмя. Или онази вечер, когато вашият съпруг е излязъл от вкъщи, е излъгал, или купувачът е действителният убиец.
— Излъгал? — погледна го обидена. — Ако си мислите, че е имал тайни, грешите. Не беше такъв. Нито пък имаше друга жена. Не се интересуваше от жени, ако трябва да съм честна. След като е казал, че отива да покаже колата, значи е истина.
Отговорът й, прост и рязък, успя да го убеди. Той се замисли за момент и видя детето да се промъква тихо в стаята. Седна на пода зад гърба на майка си и примигна срещу Сейер.
— Ако помислите за по-ранен период, имаше ли нещо не наред? Да кажем, шест месеца преди да изчезне и до момента, когато открихме колата на сметището. Да се сетите за някакъв случай или период, когато е изглеждал различен, например притеснен? Или нещо друго? Телефонни обаждания? Писма? Да се е връщал по-късно от работа или е спал лошо през нощта?
Юрун Айнарсон сдъвка още една бучка захар. Забеляза как мислите й се връщат в миналото. Клатеше глава при един или друг спомен, после го отхвърляше и продължаваше към следващия. Айнарсон младши дишаше безшумно. Имаше големи уши, каквито са обикновено ушите на децата.