— И после?
— Нищо…, нищо.
— Но ви помоли да изчакате на мястото?
— Не. Само обясних къде се намирам.
— Моля?
— Да. Казах, че е близо до Народния дом. При статуята на дървосекача.
— И после си тръгнахте?
— Да, отидохме в заведение, защото Ема беше гладна.
— Скъпа госпожо Магнус — подхвана той бавно, — да не би да искате да ви повярвам, че сте се обадили, съобщили сте за намерен труп и не са ви помолили да изчакате на място?
— Боже мой, не мога да отговарям за грешките на вашите служители! Може да е бил млад или неопитен, но вината не е моя.
— Значи, смятате, че звучеше като млад мъж?
— Не, не знам, не обръщам внимание на такива неща.
— Художниците винаги обръщат внимание на такива неща — възрази той. — Те са наблюдателни, забелязват всичко, всеки детайл. Не е ли вярно?
Тя не отговори. Стисна устни в тънка линия.
— Ще ви споделя нещо. Не ви вярвам — говореше тихо.
— Това е ваш проблем.
— Да ви кажа ли защо?
— Не ме интересува.
Той продължи, като снижи още повече глас:
— Защото през дългия следобед на дежурство всички мечтаят за такъв разговор. Намиране на труп. През такъв обикновен следобед нищо не е в състояние да впечатли и ангажира полицейския служител повече от мъртвец в реката и то насред всички семейни скандали, кражби на коли и викове от изтрезвителното. Разбирате ли?
— Сигурно този е бил изключение.
— Вижте, в управлението съм видял почти всичко — сподели той и при мисълта потрепери, — но не и това.
Тя се беше примирила, но го гледаше сърдито.
— Рисувате ли картина в момента?
— Да, естествено. Както знаете, така си изкарвам прехраната.
Продължаваше да стои права, което означаваше, че и той не може да седне.
— Не е лесно да живееш от рисуване.
— Не, не е, казах ви и преди. Но се справяме някак.
Нетърпението й нарастваше, но не смееше да го изгони. Никой не си го позволяваше. Чакаше с отпуснати рамене той да си тръгне, за да си отдъхне свободно, доколкото беше възможно при това, което криеше.
— Да, неволята учи — натърти той. — В последно време сте необичайно точна с плащането на сметки, за разлика от периода преди убийството на Дурбан. Тогава сте закъснявали с всички плащания. Това заслужава похвала.
— Какво, по дяволите, знаете за сметките ми?
— Достатъчно е да се обадя в общината, електроснабдяването и телефонната централа. Много е интересно, когато човек звъни от полицията. Информацията просто тече.
За секунда тя се олюля, но бързо се стегна и срещна погледа му. Очите й потрепваха като факли на силен вятър.
— Дъщеря ви влезе ли с вас в телефонната кабина?
— Не, чакаше отвън. Вътре е много тясно, а тя заема доста място.
Той поклати глава, но тя не видя, защото отново се беше обърнала с гръб към него.
— Но знаехте, че Айнарсон и Дурбан се познават, нали?
Изстреляният напосоки въпрос остана да виси в мрачния коридор. Тя отвори уста да отговори, затвори я и пак я отвори, докато той чакаше търпеливо, приковал поглед в жълтите й очи. Чувстваше се като насилник, но тя знаеше нещо, което той трябваше да научи.
Продължи да мисли трескаво и накрая отговори:
— Нищо не знам за това.
— На лъжата — започна бавно той — краката са къси. Помислихте ли за тази подробност? Първата лъжа е безобидно малка, но рано или късно се налага да добавиш друга върху нея и да продължиш, така че тя расте постоянно. Накрая става толкова тежка, че не може да се носи.
Тя мълчеше. Очите й заблестяха и примигна няколко пъти. Той се усмихна. Гледаше го малко объркана, защото, усмихнеше ли се, той изглеждаше много по-различен.
— Никога ли няма да рисувате с цветове?
— Защо?
— Защото действителността не е черно-бяла.
— В такъв случай не рисувам действителността — тросна се тя.
— А какво рисувате?
— Не съм съвсем сигурна. Може би чувства.
— А чувствата не са ли реални?
Не последва отговор. Стоеше на вратата и го наблюдаваше как се отдалечава към колата, сякаш искаше да го задържи с поглед, да го накара да се обърне и да се върне.
Той подкара към къщата на дъщеря си. Пристигна точно когато вадеха Матеус от ваната — мокър, загрят и с хиляди блестящи капчици по ситно къдравата коса. Облякоха го в жълта пижамка и той заприлича на шоколад в златна опаковка. От него се носеше миризма на сапун и паста за зъби. Във ваната плуваха акула, крокодил, делфин и гъба за баня с формата на диня.