— Крайно време беше — дъщеря му се усмихна и го прегърна малко притеснено, защото не се виждаха често.
— Много работа имам. Но ето че дойдох. Недей да приготвяш нищо, бих хапнал една филия с чаша кафе, ако имаш. Ерик вкъщи ли е?
— Играе бридж. Във фризера имам пица и студена бира.
— Да, но съм с колата — усмихна се той.
— А пък аз знам телефоните на такситата! — контрира го тя.
— Толкова си опърничава!
— А, не, ето го опърничавия! — щипна го по носа тя.
Сейер седна в хола, сложи Матеус в скута си и взе цветна книжка с динозаври и гущери. Малкото телце беше толкова топло, че се изпоти. Прочете няколко реда и погали черната коса. Никога не преставаше да се изумява колко е къдрава, колко невероятно ситна е всяка къдрица и какво е усещането при докосване. Твърда като стоманена вълна, тя нямаше нищо общо с меката перушинка по главата на норвежките деца.
— Дядо, ще останеш ли да спиш? — попита момченцето с надежда.
— Ще остана да спя, ако мама разреши. Ще ти купя работен костюм от „Фина“, за да го слагаш, когато си поправяш колелото.
Поседя на ръба на леглото. Дъщеря му чуваше неясното му мърморене подобно на ръмжене, примесено с бръмчене, което трябваше да представлява детска песен. Не можеше да се похвали с голяма музикалност и го доказваше. Матеус заспа с полуотворена уста, малките зъбки блестяха като тебеширенобели перли. Сейер въздъхна и се премести на масата при дъщеря си. Тя започваше да съзрява истински, беше хубава почти колкото майка си. Почти. Той ядеше бавно, отпиваше бира и си мислеше колко еднакво е уханието в дома на дъщеря му и в неговата къща, когато Елиза все още бе жива. Нищо чудно — нали Ингрид ползваше същите препарати за миене и същата козметика като майка си. Видя ги на поставката в банята. Използваше и същите подправки. При всяко нейно ставане да донесе още бира, дискретно проследяваше движенията й и отбелязваше сходството в походката и мимиката, когато говори и се смее. Мислеше за това дълго след като си легна в тъй наречената стая за гости — всъщност недообзаведена малка детска стая. Чувстваше се като у дома си. Времето сякаш беше спряло. Затвори очи и вече не виждаше непознатите завеси, всичко беше почти както преди. Може би Елиза щеше да го събуди на следващата сутрин.
Ева Магнус трепереше в тънката си нощница. Искаше да си легне, но нямаше сили да се вдигне от стола. Все по-трудно се справяше със задълженията си. Всичко й изглеждаше безсмислено. Телефонният звън я стресна. Погледна часовника, навярно е баща й, помисли си тя, защото никой друг не се обаждаше толкова късно.
— Да?
Настани се по-удобно. Хубаво е да продължи да си приказва с него, понякога разговорите им продължаваха дълго.
— Ева Мари Магнус?
— Да?
Непознат глас. Не го беше чувала или поне така й се стори. Кой ли звъни толкова късно? И то непознат?
Чу се кратко щракване. Беше затворил. Тя се разтрепери неистово, загледа се ужасена през прозореца и се ослуша. Беше много тихо.
Ингрид му даде катранен мехлем. Той го помириса изпитателно, сбърчи нос и го остави в чекмеджето. После се загледа в снимките на масата — красивата Мари Дурбан и по-обикновеният Айнарсон, комуто липсва сила и мъжественост, колкото на нея невинност. Изобщо не допускаше да са били познати и да са се движили в една и съща среда; нито пък да са имали общи познати. Ева Магнус е връзката. Намерила е Айнарсон в реката и по неизвестна причина не е съобщила. Била е приятелка на Дурбан и една от последните, които са я видели жива. Убити са в рамките на няколко дни и двамата са ходили често в южната част, макар това да не означава нищо в малък град.
Две неразкрити убийства не са в състояние да го изкарат от равновесие, нито да го стресират. По-скоро го амбицираха, стегна се още повече, докато подреждаше мислите си в логични редици. Пробваше различни комбинации и пред очите му като филмови кадри минаваха множеството възможности. Все повече се занимаваше със случая през свободното си време, но то и без това му беше достатъчно. Интуицията му подсказваше, че има връзка между двамата, ала той не улавя най-важното. Дали Айнарсон все пак не е имал любовна връзка, независимо че съпругата му се подсмихна при това предположение? В края на краищата съпругите не знаят всичко. „С изключение на Елиза“, помисли си той и се изчерви. Ще задържи Ева Магнус и ще я притисне, но как да го направи без причина. Искаше да я види срещу себе си от другата страна на бюрото, притеснена и несигурна. Не такава, каквато е в собствения си дом, а самотна и нервна в огромната сграда, наподобяваща сив великан, който би пречупил всекиго. Лесно е да отстояваш своята гледна точка в дома си. Моят дом е моята крепост. Трябва му една стара преса, с която да изстиска всичко от нея. Най-вероятно щеше да падне бяла и черна боя. Проблемът е, че няма причина да я задържи. Тя не правеше нищо незаконно. Даде показания след убийството на Дурбан и тогава той й повярва. Водеше съвсем нормален живот — беше дала дъщеря си на детска градина, рисуваше, пазаруваше, не се движеше в определена компания, не се срещаше с други художници. А и не е нарушение да плащаш сметките си преди изтичане на срока. Проклинаше се, че я пусна толкова лесно в началото. Повярва й, че не знае абсолютно нищо. Нищо чудно наистина да е срещнала Дурбан съвсем случайно. Убийството й същата вечер вероятно е било шок, обясняващ нервното й поведение, когато я потърси първия път. Почти трепереше. От друга страна, кой намира труп в реката, свива рамене и отива да хапне в „Макдоналдс“? А и сега разполага с повече пари от преди. Откъде ги е набавила?