— Да, да. Аз обаче ти нося бележката. Нали ми каза да ти кажа, ако се сетя за нещо? За бележката на татко.
Сейер стисна устни и се хвана здраво за ръба на масата.
— Бележката? — заекна той.
— Намерих я в гаража. Няколко дни подред седях на пейката и мислех, както ми каза. И като затворех очи, си представях какво правеше татко онзи ден, деня, когато не се върна. Извади бележката от джоба си — и изведнъж аз се сетих, че той лежеше под колата и измъкна листчето от джоба си. Прочете какво пише, позамисли се малко и после се протегна назад, ето така… — той протегна ръка над главата си и сякаш пусна нещо във въздуха — … и го пусна върху едно сандъче под пейката, съвсем близо до пода. Скочих да го потърся и го открих точно там.
Сейер усети как кръвното му налягане се покачва, но понеже по принцип беше ниско, не предизвика особени физически промени в добре тренираното му тяло. Момчето мушна пръсти в джоба и протегна ръка напред, подавайки му смачкана хартийка.
С треперещи пръсти Сейер разгъна бележката и я прочете.
Името Лиланд и телефонен номер. Личеше, че част от листчето е скъсана, сякаш е имало написано и нещо друго. Лиланд?
— Чудесно, малкия! — възкликна одобрително Сейер и му наля още „Фарис“. Номерът беше градски и не беше задължително да означава нещо. Подсказваше му го тридесетгодишният му опит в полицията. Въпреки всичко повечето хора са почтени, не е забранено да проявяват интерес към кола. Особено става ли дума за „Опел Манта“, много атрактивна кола за любителите на германски автомобили. Още повече, ако Айнарсон е намекнал, че иска да я продаде. Кимна доволно. Пръстите го сърбяха да сграбчи телефона, почти се поддаваше на изкушението да запали цигара — неслучайно никога не си носеше в службата, с изключение на няколко отвратителни сухи цигари, колкото да почерпи някого. Ян Хенри заслужаваше малка обиколка из сградата — поне да надзърне в арестантска килия и в стая за разпит. Убиецът на Айнарсон е на свобода повече от шест месеца, час повече или по-малко не е от значение. Хвана детето за ръка и го поведе из коридорите. Дланта му беше по-мъничка от едрите и пълнички юмручета на Матеус. Пак си напомни за гащеризона, докато се мъчеше да върви със ситни крачки. Спря до килията в дъното и я отключи. Ян Хенри надзърна вътре.
— Това тоалетната ли е? — попита той и посочи дупката на пода.
— Да.
— Не ми се ще да спя тук.
— Няма и да ти се наложи. Ако слушаш майка си.
— Ама подът е топъл.
Детето размърда палци в гуменките.
— Да, топъл е. Не искаме да замръзнат по наша вина.
— Гледате ли ги през пролуката?
— Да. Хайде да излизаме. Ще те вдигна, та да видиш и ти.
Повдигна малкото телце във въздуха.
— Изглежда точно както си мислех — сподели непринудено хлапето.
— Да. Прилича на затвор, нали?
— Има ли много заловени?
— Сега са малко. Разполагаме с място за тридесет и девет, но в момента задържаните са двадесет и осем. Повечето са мъже, но има и няколко жени.
— И жени ли?
— Да.
— Не знаех, че и жените ги затварят в затвора.
— Защото ги мислиш за по-добри от нас, така ли?
— Да.
— Ще ти доверя нещо — прошепна Сейер. — По-добри са.
— Поне им разрешават да слушат радио. Отнякъде се чува музика.
— Идва оттам — Сейер посочи сива врата. — Там е киното. Сега гледат филма „Списъкът на Шиндлер“.
— Кино?
— Има всичко, от което се нуждаят: библиотека, училище, лекар, работилница. Повечето работят, докато са при нас. Сега монтират кабели към радиаторите. Всички си перат дрехите сами и си готвят в кухнята на горния етаж. Някои тренират в гимнастическия салон, други предпочитат стаята за занимания. А когато се нуждаят от чист въздух, ги водим на покрива, където има място за разходки.
— Значи, нищо не им липсва.
— Ами, не съм съвсем сигурен. Не могат като нас да се разхождат из града и да си купуват сладолед.
— А случва ли се да избягат?
— Да, но не често.
— Стрелят ли по пазачите, за да откраднат ключовете?
— Не, не е толкова драматично. Чупят някой прозорец и се промъкват навън. Там ги чака някой с включен двигател. Случвало се е да си счупят краката или да получат мозъчно сътресение. Доста е високо.
— Връзват ли чаршафите, както по филмите?
— Не, крадат найлоново въже от работилницата. Нали разбираш, не си стоят много в килиите, през по-голямата част от времето са в другите помещения.