Сейер ще стигне от къщата на баща й до нейната за броени минути. Разполага с малко време. Затвори телефона с трясък и се опря за момент на стената. Като насън премина през стаята и коридора. Взе палтото от закачалката. Остави го върху масата за хранене заедно с чантата си и пакет цигари. Бързо отиде до банята, за да прибере в една чанта тоалетните си принадлежности, четката и пастата за зъби. Хвърли отгоре четката за коса и шишенцето с болкоуспокояващи. Затича се към спалнята, събра набързо малко бельо — бикини, фланелки и чорапи. Междувременно погледна часовника, отвори фризера, извади пакет бекон и го мушна в чантата. Изтича обратно в стаята, изгаси лампите и провери дали прозорците са добре затворени. Справи се с всичко това само за няколко минути, спря се по средата на стаята и се огледа за последен път. Нямаше представа къде ще отиде, знаеше само, че трябва да се махне. Ема ще остане при Юстайн. Чувстваше се добре там, даже май точно там иска да живее. Прозрението я парализира окончателно. Сега обаче няма време да страда, тръгна към коридора, облече си палтото, метна чантата през рамо и отвори вратата. Срещна погледа на един мъж, застанал на прага. Никога през живота си не го беше виждала.
При излизането от тунела дълбока бръчка проряза челото на Сейер.
— Наистина е странно, Колберг! — сложи си слънчевите очила. — Защо винаги стигаме до тази жена? В какво се е замесила?
Гледаше града пред себе си, мръсен и сив след зимата.
— Старият няма нищо общо със случая. Сигурно е на осемдесет, дори повече. Какво, за Бога, прави елегантна художничка като нея с недодялан работник от пивоварната? Той не е имал пари. Да не си гладен случайно?
— Бау!
— И аз. Но първо ще отидем до Енгелстад. После ще се отдадем на удоволствия. На път за вкъщи ще спрем на „Севън-илевън“. Свински котлет за мен и сух фураж за теб.
Колберг изскимтя.
— Само се майтапя с теб. Два свински котлета и две бири.
Кучето легна доволно. Не разбираше абсолютно нищо, но в последното изречение долови добронамерената интонация на стопанина си.
Зяпнала от изненада, Ева гледаше непознатия. Зад него забеляза син „Сааб“, също непознат.
— Извинете — заекна тя, — очаквах друг човек.
— Така ли? Защо така си мислеше, Ева?
Тя примигна несигурно. Порази я ужасна мисъл. Мозъкът й блокира, лицето й замръзна — усещаше го като маска. След шест месеца бележката е намерена — нещо абсолютно необяснимо за нея. След шест месеца той стои пред вратата й, този, когото очакваше. Надяваше се вече да се е отказал.
Той изкачи две стъпала и се облегна върху касата на вратата. Долови дъха му.
— Знаеш ли какво намерих на тавана онзи ден, когато подреждах нещата на Мая? Намерих една картина. Много интересна картина, между другото, с твоето име в единия ъгъл. Не се бях сетил за това. Тя те спомена онази вечер, когато се обади. Каза, че сте се срещнали в центъра. Онази вечер, нали я помниш, преди да умре? Стара приятелка от детството, така те описа. Такава, с каквато се споделя всичко.
Гласът му звучеше задгробно — глух и дрезгав.
— Не бива да си раздаваш картините с подпис наляво и надясно. Изнесох повечето мебели, за да ги продам, и така я открих. Търсих те цели шест месеца. Не беше особено лесно, има толкова жени с твоето име. Е, как беше, Ева? Твърде голямо изкушение, нали? Тя ти разказа за парите и ти я уби?
Ева изпита потребност да се опре в стената.
— Не бях аз!
— Въобще не ми пука — гледаше я с присвити очи. — Парите са мои!
Тя отстъпи назад в коридора и затръшна вратата с автоматично заключване.
Запрепъва се към хола. Чу как той изпробва бравата, първоначално съвсем леко, все едно има шперц. Без да губи нито минута, тя хукна надолу по стълбите към мазето, провря се покрай стария дърводелски тезгях и намери шалтера за електричеството. Настъпи пълен мрак. Сега той опитваше да отвори вратата с по-тежки инструменти. Чуваше се блъскане и стържене. Опипом тръгна към вратата на мазето, пръстите й усетиха дървото. Слепоочията й пулсираха. Вратата, неизползвана от години, вероятно беше заключена, и то с резе. Смътно си спомняше, че води към запусната градина, а точно зад плета е градината на съседите, откъдето по една пресечна улица би могла да избяга. Отгоре се чуваха все по-яростни удари от метал, разбиващ дървото. Сякаш използваше брадва. Тя намери лоста напречно на вратата, надявайки се да не е заключена. Вратата не помръдна, явно беше заяла от ръждата. Бързо си свали обувката и с тока заудря отдолу нагоре. Удряше с все сила, в един момент чу, че той успя да разбие ключалката и влезе в хола. Точно тогава вратата поддаде. Вдигна лоста внимателно, защото той стоеше неподвижно по средата на помещението и се ослушваше. Всеки момент ще види стълбата към мазето и ще реши, че тя е долу в тъмното, а и сигурно има изход навън. Не бива да отвори сега, докато той не се движи и е тихо. Изчака го да направи няколко крачки. Подметките му стържеха по паркета на път към стълбата. Тя бързо нахлузи обратно обувката си и с рамо напъна вратата, молейки се да не скърца. В мазето проехтя пронизителен провлачен звук. Оставаше й само задната порта. Надяваше се да е отворена, защото нямаше навик да я заключва. Изкачи четирите стъпала и отново напъна с рамо. В този момент чу стъпките му по стълбата. Беше разбрал, че тя се опитва да избяга оттук и приближаваше бързо към нея. Ева яростно заблъска с рамо по портата. Откри се малък процеп и пак се затвори. През пролуката видя, че някой е мушнал от външната страна подпора през стоманените скоби. Вероятно Юстайн, който винаги действаше практично. Дървена пръчка рано или късно щеше да се счупи. Тя продължи да удря с рамо — процепът ставаше все по-голям. Помисли си, че рамото й ще се счупи преди преградата. Вече не го усещаше, беше съвсем безчувствено. Продължи да блъска по портата и тогава видя светлата му мокасина върху последното стъпало. Белите му зъби проблеснаха в тъмнината. Той направи няколко крачки и протегна ръка. Ева напрегна всичките останали й сили. Рамото й срещна плоскостта и този път преградата се счупи, а вратата се отвори с трясък. Тя падна на стълбите, скочи на крака, светкавично мина през отвора и видя плета пред себе си. В същия момент усети ръцете му около глезена си. Стискаше я здраво, събори я и започна да я влачи към себе си. Брадата й се удари в леденостудения цимент на стълбите. Вече не чувстваше рамото си. В устата си усещаше вкус на кръв. Той пусна крака й и стъпалото й се удари шумно в пода.