Чуха се стъпки по чакъла и иззад ъгъла се появи до болка познат силует.
— Исках да се сбогувам — обясни тя.
Ева кимна.
— Ще си пишем, нали? Досега не съм си писала с никого. Ще се върнеш ли през лятната ваканция?
— Не знам — измънка Ева.
Никога не бе имала друга приятелка, даваше си сметка тя. Израснаха заедно и деляха всичко. Никой друг не я познаваше и не я разбираше по-добре. Бъдещето се задаваше като печален сив пейзаж, от което й идеше да ревне. На раздяла тя я прегърна бързо и притеснено, а после изчезна. Оттогава минаха почти двадесет и пет години, през които не се срещнаха нито веднъж. И сега…
— Мая? — изрече тя въпросително и зачака напрегнато. Жената се обърна и се заоглежда. Спря погледа си върху Ева, очите й се разшириха, после бързо тръгна към нея.
— Боже Господи… Не мога да повярвам! Ева Мари! Божичко, колко висока си станала!
— А ти си още по-малка, отколкото те помня!
Изведнъж се смутиха и замълчаха, наблюдавайки се любопитно: отчитаха промените и следите от изминалите години. Всяка си даваше сметка за своята зрялост по бръчките на другата. Но после потърсиха и онова, което толкова добре познаваха и което все още беше там. Мая предложи:
— Ела да седнем в кафенето и да си поговорим, Ева. Значи още живееш тук? Наистина ли живееш тук?
Хвана Ева през кръста и я побутна напред. Макар и все така изненадана от срещата, бързо се превърна в онази Мая, която Ева помнеше — припряна, приказлива, решителна и лъчезарна; с други думи — абсолютна противоположност на Ева. Навремето се допълваха чудесно. Господи, колко силно се нуждаеха една от друга!
— Не се преместих повече — отговори Ева. — Тук е най-злополучното място за живеене. Не биваше да се качвам в онзи камион.
— Ти си абсолютно същата, каквато беше и като малка. Липсва ти кураж. Ела да седнем на масата до прозореца!
Те забързаха, за да не ги изпревари някой, и седнаха. След миг Мая се изправи.
— Стой тук и пази местата! Отивам на щанда. Какво искаш?
— Само кафе.
— Вземи и парче торта — настоя Мая. — Страшно си слаба!
— Не мога да си го позволя — изплъзна се от устата й, преди да помисли.
— А? Нищо, аз мога.
Отдалечи се и Ева я видя как, без да му мисли много, бързо напълни таблата на щанда с тортите. Притесняваше се да признае, че не може да си купи парче торта, а нямаше навика да лъже Мая. А и истината изскочи толкова непринудено. Все още не й се вярваше, че жената, която сега наливаше кафе, е Мая. Двадесет и петте години сякаш се заличиха. Когато я видя от разстояние до рафта, тя приличаше на младо момиче. Докато си сваляше палтото, Ева със завист си помисли, че леко закръглените са по-младолики. Самата тя не се интересуваше от храната. Ядеше само когато гладът се превръщаше във физически тормоз и нарушаваше концентрацията й. Иначе живееше на цигари, кафета и червено вино.
Мая се върна. Остави подноса на масата и бутна чинията към Ева. Кифла и торта „Наполеон“.
— Не мога да изям всичко това.
— Ами постарай се — отсече Мая твърдо. — Малка тренировка. Колкото повече ядеш, толкова по-голяма става коремната кухина, за която трябва повече храна, за да се запълни. Достатъчни са само няколко дни. Вече не си на двадесет, редно е да понатрупаш малко повече в краката, когато наближаваш четиридесет. Боже мой, скоро ще навършим четиридесет!
Заби вилицата в тортата и кремът потече от двете страни. Ева я гледаше и усещаше как Мая поема управлението. Най-после можеше да се отпусне, да си почива и да прави само каквото й кажат. Точно както когато бяха момичета. Обърна внимание на ръцете й с всичките златни пръстени и дрънчащи гривни. Изглеждаше заможна.
— Живея тук от половин година — обясни Мая. — Невероятно е, че не сме се срещнали!
— Почти никога не идвам в центъра. Нямам работа тук. Живея в „Енгелстад“.
— Омъжена ли си? — попита Мая предпазливо.
— Бях. Имам дъщеричка, Ема. Всъщност тя не е толкова малка. Сега е при баща си.
— Значи си сама с дете?
Мая подреждаше елементите от пъзела. Ева усети, че се свива при думите й. Звучеше толкова жалко. Тежките времена си личаха и по външния вид. Купуваше си дрехите от „Елеватор“, а Мая изглеждаше скъпо облечена. Кожено яке, кожени ботуши и дънки „Левис“. Такива дрехи струват цяло състояние.