— Да, положително печеля повече. И аз като теб съм на частна практика. Управлявам еднолична фирма. Работя упорито и целенасочено, за да натрупам пари. Мисля да се откажа до Нова година. Ще замина за Северна Франция, където ще отворя малък хотел. Това ми е стара мечта.
— Божичко! — Ева пушеше и чакаше да чуе останалото.
— Работата е тежка и изисква значителна самодисциплина, но пък си заслужава. Просто е път към целта и няма да се предам, преди да придобия желаното.
— Да, определено си го представям.
— Ако беше замесена от друго тесто, Ева, щях да ти предложа съдружие.
Тя се наведе ниско над масата.
— Без собствен капитал. С пълен курс на обучение. Несъмнено би спечелила цяло състояние за отрицателно време. Ще имаш пари да отвориш собствена малка галерия. Ще ги събереш, да речем, за няколко години. Всички други пътища към целта са заобиколни, ако ме питаш.
— Ами… какво правиш? — Ева гледаше учудено приятелката си.
Докато й говореше, Мая смачка салфетката на топка. Сега се взря в Ева:
— Нека го наречем форма на обслужване. Клиентите се обаждат и си записват час, а аз ги приемам. Както знаеш, хората имат всякакъв вид нужди, а тази пазарна ниша е наистина дълбока. Приблизително колкото Марианската падина в Тихия океан. Но за да го обясня с прости думи, аз съм всъщност момиче за удоволствия. Или, ако предпочиташ, добра класическа проститутка.
Лицето на Ева почервеня.
Май не чу правилно. Или навярно Мая се майтапеше с нея, както често правеше.
— Какво?
Мая изтръска пепелта от цигарата с едва прикрита усмивка.
Изведнъж Ева погледна на всичко със съвсем други очи: златните бижута, скъпите дрехи, издутия до пръсване портфейл до чашата кафе. Започна да изучава лицето на Мая, сякаш я виждаше за пръв път.
— Винаги лесно си се шокирала — подхвърли сухо Мая.
— Да, честно казано, ще трябва да ме извиниш. Наистина ме застреля.
Опита се да дойде на себе си. Разговорът тръгна към непозната територия и на нея й трябваше време да се ориентира.
— Нали не стоиш на улицата, за да привличаш внимание? Нямаш вид на такава.
Чувстваше се неловко.
— Не, Ева Мари, не правя така. Нито пък взимам наркотици. Работя усърдно като другите. Само дето не плащам данъци.
— Имаш ли… Много ли знаят за това?
— Само клиентите ми, а те са много. И повечето са редовни. Общо взето, върви добре. Слуховете се разпространяват и бизнесът процъфтява. Не преливам от гордост, но не се и срамувам.
След кратко мълчание продължи:
— Или как мислиш, Ева? — дръпна от цигарата. — Трябва ли да се срамувам?
Ева поклати глава. Ала само при мисълта и при първите неясни картини, появили се в съзнанието й, представяйки си работата на Мая или самата тя в същата ситуация, нещо у нея се преобърна.
— О, Боже мой, не знам. Беше толкова… неочаквано. Умът ми не го побира как може да си принудена да правиш това.
— Не съм принудена. Аз го избрах.
— Но как е възможно да избереш такова нещо?
— Лесно. Много пари за кратко време. Без данъци.
— О, не, ами здравето ти! В смисъл, как влияе на самочувствието ти? След като се отдаваш на всеки срещнат?
— Не отдавам нищо; продавам го. Трябва да нравим разлика между професионалния и личния живот и аз нямам никакви проблеми в това отношение.
Усмихна се и Ева забеляза, че с годините трапчинките й са станали по-дълбоки.
— Какво ще каже някой твой мъж, ако научи за това?
— Ще трябва да го приеме или ще се разделим — отговори тя кратко.
— Не е ли твърде тежко с години да носиш този товар? Сигурно има много хора, на които не можеш да кажеш?
— А ти нямаш ли тайни? Всички имат. Между другото, никак не си се променила. Усложняваш всичко и задаваш твърде много въпроси. Аз искам малък хотел на брега някъде в Нормандия. Представям си някоя стара къща, която ще обновя сама. Трябват ми няколко милиона, а до Нова година ще ги имам и ще замина.
— Няколко милиона?
На Ева съвсем й прилоша.
— Пък и научих доста неща.
— И какво научи по този начин?
— О, от всичко по малко. Само ако знаеше! Много повече, отколкото ти научаваш, докато рисуваш. Ако изобщо научаваш нещо, то е изцяло свързано с теб. Смятам, че в известна степен е много егоистично да си художник. Сякаш изследваш самата себе си вместо хората около теб.