— Така е само първата седмица, после се превръща в работа. Какво ти пречи да отделяш по няколко часа, докато Ема е на детска градина? Помисли каква хубава храна можеш да й осигуриш.
— Тя е страшно дебела.
— Тогава ще купуваш плодове, пиле и салата.
— Сигурно звучи невероятно, но съм наистина изкушена — призна Ева. — Само че съм много страхлива. Не съм скроена по този начин.
Сърдитият поглед, който срещна, я подразни.
— Ще видим.
Келнерът разчисти масата и веднага сервира говеждо бонфиле с морковчета, броколи и печени картофи „Хаселбак“; наля вино в чашите.
— Тази вечер няма ли да работиш?
— Днес съм свободна, но утре ще поработя малко. Наздраве!
Ева почувства как крехкото месо се топи върху езика й. Леко охладеното червено вино не приличаше особено на „Канепа“-та на баща й. Набързо изпразниха бутилката и Мая поръча втора.
— Умът ми не го побира — чудеше се Ева. — Значи наистина продаваш тялото си.
— По-добре е, отколкото да продаваш душата си — сряза я Мая. — Вие, художниците, не правите ли точно това? Ако човек трябва да пази и крие нещо от другите, това определено е душата. Тялото е само външната ни обвивка. Не виждам нищо свято в него. Защо да не го споделим и да бъдем щедри, щом друг ще е щастлив чрез него? Но душата — пред целия свят да изложиш в галерия мечтите и копнежите си, страховете и отчаянието си и отгоре на всичко да взимаш пари, ето това аз наричам проституция.
Ева замръзна. Едно морковче стърчеше от устата й.
— Не е точно така.
— Не е ли? Не твърдят ли така всички художници? Човек трябвало да се осмели да се разголи напълно.
— Къде си го чула?
— Не съм идиот, макар и да съм проститутка. Такава е разпространената заблуда.
Избърса ъгълчетата на устата си със салфетката.
— Друга заблуда е, че проститутките са нещастни жени, изгубили цялото си себеуважение; зъзнат на улицата в тънки чорапогащници, не получават друго възнаграждение, освен бой от жесток сводник, и през по-голяма част от денонощието лежат и бълнуват в несвяст. А това — тя задъвка говеждото бонфиле — е само малка част от действителността. Проститутките, които аз познавам, са здраво работещи интелигентни момичета и знаят какво искат. И аз наистина обичам проститутките — заяви тя откровено. — Те са най-истинските момичета.
Направи знак на сервитьора да напълни отново чашите.
— И все пак не съм подходяща за такава работа — съобрази да възрази Ева, макар и замаяна от виното. — Нали казваш, че съм твърде слаба.
— Ха! Чудесна си! Може би малко по-различна, рядък вид. Но между краката си, Ева, имаш златна мина. Истинска златна мина. А те искат да стигнат точно до нея. Такива са мъжете или поне тези, които идват при мен.
Накрая пристигна и десертът. Леденостудени ягоди и къпини върху ванилов сос.
Ева махна зелените листа.
— Плевели върху десерта — промърмори тя. — Изобщо не разбирам какво им е предназначението. Между другото, никога не съм разбирала от мъже — продължи тя. — Какво искат, всъщност?
— Мили, закръглени момичета с апетит към живота. А такива са ужасно малко. Според мен жените имат невъзможни идеали. Изобщо не ги разбирам. Сякаш не се стремят да прекарват добре. Онзи ден гледах по телевизията есенните модни колекции от Париж — известни модели показваха последния писък. Наоми Кембъл, нали я знаеш, се явяваше с разни мини рокли и поли и се въртеше по подиума върху най-тънките крака, които някога съм виждала. Изглежда като направена от PVC. И като гледам тия момичета, се чудя ходят ли изобщо до тоалетната и акат ли като нормални хора.
Ева избухна в смях и изпръска покривката с ванилов сос.
— Не бива да се взимаш толкова насериозно — продължи Мая настойчиво. — Така и така всички ще умрем. След сто години всичко ще е забравено. А малко пари биха оправили живота ни. Мечтаеш да станеш голям художник, нали?
— Аз съм голям художник — измърмори Ева. — Само че никой не знае. — Изхърка леко — опиянението започваше да взима превес. — А отгоре на всичко съм и пияна.
— Определено беше време. След малко ще ни донесат кафе и коняк. И престани с хленченето, време е да пораснеш!
— Вярваш ли в Бог?
— Не бъди глупава!
Мая избърса отново ваниловия сос от устата си.
— Но от време на време спасявам хора от отчаянието и върша добрини. Предпочитам да гледам на нещата по този начин. Не всички мъже си намират жена. Веднъж ме посети младо момче, чието занимание е да украсява тялото си с пръстени и мъниста. Целият беше декориран, на всички места, за които можеш да се сетиш. Блестеше и святкаше като американска коледна елха. Момичетата не го желаеха повече.