И сякаш е от най-добрите, които има. Почти изцяло в черно с ярка ивица по диагонал през платното. Все едно е разкъсано на две. Не можа да овладее усмивката си, представяйки си изражението на Мая, когато види картината. Продължи да рови из чантата. Намери пакета, но беше останала само една цигара. Запали я и отвори хладилника. Празен, ако не брои маслото, кетчупа и бутилката соев сос. Ева въздъхна, но внезапно се сети за пачката банкноти и се усмихна отново. Сега имаше нужда от една леденостудена бира. Облече се набързо, метна палтото върху раменете си и тръгна уверено към магазинчето на ъгъла. Омар отваряше още в осем сутринта, благословен да е! А и не гледаше намръщено клиентите, които си купуват бира, преди другите още да са станали. Магазинът му, кацнал в престижната вилна зона като непозната птица, възмущаваше мнозина, но Ева му се радваше.
Зъбите му светнаха тебеширенобели при радостната му усмивка, когато тя се появи на вратата. Ева взе две бутилки от половин литър, грабна вестник и пакет от леките „Принс“.
— Добър да ти е денят! — усмихна се той окуражително.
— Може би след малко ще стане, но не точно сега — изохка Ева.
— Е, за мен денят е добър. Но пък две бутилки не са много, ако е лош.
— Определено имаш право. — Ева взе още една бира и плати.
— Всъщност имам още една сметка при теб — сети се тя. — Ще я платя веднага.
— Еха, наистина денят е хубав! — взе да рови из кутията от обувки, където държеше всички бележките за вересиите.
— Седемстотин петдесет и две.
Ева се трогна, защото Омар никога не ги беше споменавал. Даде му банкнота от хиляда крони и надникна в каталога за доставки, който той прелистваше.
— Има ли нещо интересно? — попита тя.
— Да, определено. Ето това ще го купя на жена ми. Ще пристигне по пощата след четиринадесет дни.
Ева надникна в книжката.
— Какво е това?
— Подстригва навитите на топчици влакънца по плата. Става и за пуловери, декоративни възглавнички и мебели. В моята страна ние нямаме такива топчици по дрехите. Тук имате странни материи.
— На мен ми харесват топчиците — усмихна се Ева. — Напомнят ми за стари плюшени мечета. Като малка моето беше цялото на топчици.
— Е, да, хубав спомен — грейна Омар. — Но в моята страна нямаме и плюшени мечета.
Бирата беше топла. Ева остави една под течащата студена вода и затърси телефонния номер на Мая в указателя. Искаше само да й каже да забрави пиянската история от предишната вечер, когато тя не беше напълно в час. Телефонът не даде никакъв сигнал. Естествено, нали го бяха изключили. Изруга тихо, влезе в банята и седна на тоалетната чиния с вдигната около талията пола. Днес във всеки случай приличам на проститутка, помисли си тя. А може би наистина съм такава и днес е добър ден да започна. Когато свърши, изхлузи полата и отново облече пеньоара. В коридора застана пред огледалото. „Просто да се погледам.“
Повече от половината от сто осемдесет и трите сантиметра височина на Ева се падаха на краката й. Имаше тясно и бледо лице и златисти очи. Недостатъчно тъмни, за да се нарекат кафяви. Раменете й бяха тесни, шията — необикновено източена, а дългите й ръце имаха тънки китки. Жалко, че стъпалата й бяха толкова големи, носеше четиридесет и първи номер. Слабото й леко ръбесто тяло не изглеждаше особено женствено, но очите й бяха хубави или поне Юстайн винаги бе казвал, че са хубави. Големи, леко полегати и раздалечени. Подходящ грим би направил чудеса, но тя така и не усвои умението да го използва. Пуснатата небрежно дълга тъмна коса проблясваше със слаб червеникав оттенък. Пристъпи по-близо до огледалото. Мъхът над горната устна се беше увеличил. Навярно производството на естроген започваше да намалява. Пеньоарът се разтвори и тя дръпна двата края настрани, за да огледа малките гърди, високата и тънка талия и бедрата, бели колкото лицето й. Завъртя се изпитателно наляво, надясно и тръсна глава — косата й се разлюля. „Щом като Мая е станала милионерка чрез малкото си тантуресто тяло, значи със сигурност и аз мога“, помисли си Ева без никакви угризения на съвестта. Пачката с пари изникна пред очите й, сети се за произхода им и поклати глава. Сякаш не разбираше истински какво се бе случило и то само за една нощ. Загърна се и извади бутилката от мивката. Изобщо няма да му мисли, а чисто и просто ще го направи. Не е нужно някой да знае. Само за кратко, да речем до Коледа, колкото да си стъпи на краката. Отпи от бирата и усети как нервите й се отпускат. Помисли си: „Всъщност не съм се променила, а просто откривам нова черта у себе си.“ Докато пиеше и пушеше, се размечта за своя собствена галерия: ще се намира близо до реката, най-добре от северната страна. Галерия „Магнус“. Не звучи зле. Внезапна мисъл насочи вниманието й към въпроса дали не е време да започне да рисува цветни платна. В наситеночервено. Вече виждаше първата картина: много тънка, почти незабележима червена ивица постепенно се удебелява. Почувства се страшно въодушевена. Отвори си още една бира, разсъждавайки какво й е липсвало в живота до този момент. Беше й липсвала Мая. Но ето, тя се бе върнала. „Всичко ще се оправи“, каза си тя доволна; това е просто повратен момент. Изпи всичките бири и заспа.